Читать «Сияйни слова» онлайн - страница 5

Никога нямаше да стане. Амарам я погледна, промърмори някакви думи за прощаване с баща ѝ и забърза по коридора.

— Какво му заръча? — попита Ясна. — Какво ти става тази нощ, татко?

— Договорът, разбира се.

Договорът. Защо толкова се занимаваше с него? Другите твърдяха, че трябва или да не обръща внимание на паршендите, или да ги подчини. Гавилар настоя на разбирателство.

— Ще се върна на празненството — рече Гавилар и направи знак на Теарим. Двамата тръгнаха по коридора към вратата, от която бе излязла Ясна.

— Татко? — запита го тя. — Какво е това, което не ми казваш?

Той я изгледа и се спря. Бледозелени очи, свидетелство за доброто му потекло. „Кога е станал толкова проницателен?“ В името на Бурите… чувстваше се така, сякаш вече не познаваше този човек. Такава поразителна промяна за толкова кратко време. От начина, по който я наблюдаваше, почти изглеждаше, че не ѝ се доверява. Знаеше ли за срещата ѝ с Лис?

Обърна се, без да каже нищо повече, и се върна на празненството, последван от телохранителя си.

Какво става в този дворец?, рече си Ясна. Тя си пое дълбоко дъх. Щеше да се наложи да рови още по-надълбоко. Надяваше се, че не е разкрил срещите ѝ с убийци — но ако беше, тя щеше да действа със знанието за това. Баща ѝ със сигурност щеше да проумее, че някой трябва да пази семейството, докато той самият става все по-обсебен от паршендите. Ясна се обърна и продължи по пътя си. Тя подмина някакъв прислужник, който се поклони.

Като повървя още малко, Ясна забеляза, че сянката ѝ отново се държи особено. Принцесата въздъхна ядосано, когато сянката ѝ се насочи към трите лампи със Светлина на Бурята на стената. За щастие, беше излязла от обитаваните части и тук нямаше слуги, които да видят.

— Чудесно — изстреля тя. — Това е достатъчно.

Нямаше намерение да говори на глас. Когато думите се отрониха обаче, няколко отдалечени сенки — появили се от някаква пресечка напред — се раздвижиха. Дъхът ѝ спря. Сенките се удължиха и станаха по-тъмни. От тях се образуваха фигури, порастваха, изправяха се, издигаха се.

Отче на Бурите, аз полудявам.

Едната прие очертанията на мъж, черен като полунощ, при все че притежаваше и някакво отразяващо свойство, все едно бе направен от масло. Не… от някаква друга течност, покрита с масло отвън, която му придаваше тъмен, призматичен ефект.

Той се понесе към нея и извади меч.

Логиката, студена и решителна, поведе Ясна. Виковете нямаше да докарат помощ достатъчно бързо, а мастилената лекота на създанието говореше за скорост, която несъмнено превъзхожда нейната.

Тя застана на място, посрещна блясъка на създанието и го накара да се поколебае. Зад него от мрака бяха изникнали други същества. Тя беше усещала очите им върху себе си през предишните месеци.

Засега целият коридор бе потъмнял, като че беше потопен под водата и потъваше в дълбини без светлина. С препуснало сърце и учестен дъх, Ясна вдигна ръка към гранитната стена до себе си и потърси да докосне нещо здраво. Пръстите ѝ леко потънаха в камъка, сякаш стената бе станала кал.