Читать «Изпепелени» онлайн - страница 6
Джулиана Багът
– Преша! Недей!
Трябва ли да тича, докато е бременна? Изобщо на колко ли години е?
Преша стига до тежка врата, водеща навън.
Въздухът е режещ и влажен. Тя бързо преминава през множеството от деца, всичките златисти на цвят. Една група играе някаква игра, при която някои деца са застанали в широк кръг, докато други неспирно се въртят вътре в кръга:
Децата от кръга крещят песента и след това онези по средата, които са замаяни от въртенето, започват да гонят другите, разпръсквайки се из тревата във всички посоки.
Другите обаче, които не играят играта, спират и гледат Преша. Сега, когато е сред тях, тя забелязва още една двойка близнаци. После още един, които изглежда съвсем същия като другите двама. Никога преди това не е виждала трима близнаци. Въпреки това, не иска да ги зяпа, защото самата тя не обича да я зяпат.
Едно момче със смолисточерна коса крещи „Вижте!“ и сочи ръката с глава на кукла. Преша отказва да я скрие.
– Тихо, момче! Върви да си играеш! – кара му се Феделма, която пухти зад гърба ù.
Преша се насочва към каменната кула – трябва ù място, откъдето да се вижда по-добре. Децата ù напомнят за това, какви може би са нещата в Купола. Въздухът, който може да се диша, липсата на деформации, белези и сраствания. Зачудва се къде ли е сега нейният полубрат, Партридж. Той се върна в Купола да се предаде. Дали е намерил хора, които да му помогнат да намери начин да свали баща си от власт? Дали ще си спомня за онези, които страдат отвън? Дали ще постъпи както трябва? Дали Преша постъпва както трябва, стоейки затворена тук и губейки ценно време? Дали Барт Кели ще удържи на думата си?
– Не трябва да си навън! – крещи Феделма след нея. – За теб има строги заповеди да стоиш вътре и да се възстановяваш! Ако Барт Кели разбере за това, няма да е добре. Не ме ли слушаш?!
Преша тича по останалия път до кулата. Дробовете ù парят от студа. Изкачва се нагоре по малкото кръгло стълбище, като взема по две стъпала наведнъж, и се издърпва нагоре по парапета със здравата си ръка. Притиска главата на куклата към гърдите си, сякаш тя може да чуе оглушително туптящото ù сърце.
Кулата е кръгла, с островръх покрив. Тесните прозорци са просто рамки без стъкло. Вятърът нахлува през тях. Камъкът, покрит с петна хлъзгав мъх, е студен и износен от влиянието на времето. Тя спира при един от прозорците и поглежда навън. Вижда носеща се на талази мъгла и въздушния кораб от нова гледна точка.
Тя се придвижва бързо до следващия прозорец. Вижда няколко непознати за нея животни, заврели муцуните си в тревата, близо до една скалиста издатина.
Чува ботушите на Феделма по стълбището. Преша се обръща и жената се появява пред нея, дишайки тежко.
