Читать «Изпепелени» онлайн - страница 11

– Да не прибързваме – казва Пърди.

На Партридж му е писнало да отлага нещата, за да избегне конфликт. Моментът е настъпил. Той променя тона си, опитвайки се гласът му да звучи възможно най-спокойно:

– Вижте, мислих за това. Какво толкова лошо би имало, ако съветът се състои от хора отвътре и от хора отвън?

Той, Лайда и Преша могат да участват в този съвет, заедно с Брадуел и Ел Капитан. Могат да осъществят истински напредък.

– Господи! – възкликва Форстийд, отива до вратата, проверява дали тя е заключена и след това сяда на масата.

– Какво лошо би имало в такъв съвет? Какво лошо би имало в това да осъществим известен напредък? – продължава Партридж. Трябва да има напредък. Това беше основната причина да се предаде на Купола. Затова уби баща си – за да се бори за някаква надежда.

– Не, не и не – тихо се възпротивява Хопс. – Това са твоите хора, Партридж – хората от Купола. Те харесват нещата да са нормални и последователни. Не можеш да се намесиш в живота им и да го обърнеш наопаки.

На Партридж му се иска да стане и да обърне масата. Той скръства ръце на гърдите си, за да се опита да сдържи бясно туптящото си сърце:

– Защо не? Може би това е единственият начин, по който ще успеем да възстановим нещата.

Форстийд се засмива.

– Какво е толкова смешно? – Партридж изпитва внезапна омраза към Форстийд. Лицето му почервенява от гняв. Щеше да е по-добре Форстийд да го беше ударил или поне да беше оспорил думите му. Но да му се присмива ...

– Като изследовател бих искал да ти обясня, че онова, което наричаш „лъжа“... – започва Хопс.

– Термин, с който аз дълбоко не съм съгласен – намесва се Пърди.

– Тази лъжа – продължава Хопс, като прави във въздуха жест за кавички – създаде основата, която позволява на хората да приемат себе си, да могат да се гледат в очите, да се обичат един друг и да продължават. Ако премахнеш това, тогава...

– Тогава какво? – пита Партридж.

– Ако ги лишиш от тяхната лъжа, те ще се самоунищожат – усмихва се Форстийд. – Ето какво. Какво ще кажеш за малко състрадание към хората вътре в Купола, а?

В стаята настъпва тишина. Тези мъже няма да бъдат на негова страна. Има други хора в Купола, които би трябвало да са на страната на Партридж – Лебедът например. Те са онези, които планират да сложат властта в неговите ръце – планът, който майка му се беше опитала да задейства отвън. Къде, по дяволите, са те сега? Партридж се нуждае от някакви подкрепления. Дори не е сигурен дали Форстийд казва истината. Дали лъжата държи тези хора заедно, или той просто се опитва да накара Партридж да мълчи?

– Искам да се срещна с Гласингс – казва Партридж.

– Гласингс? – повтаря Хопс.

– Старият ми учител по история на света.

Гласингс е един от тайните водачи на спящите клетки, които са част от Лебеда и човекът, осигурил хапчето, с което Партридж уби баща си. В известна степен Гласингс е този, който го беше въвлякъл в това. Би искал поне той да се появи отново в живота му.

– Защо искаш да се видиш с него? – пита Форстийд.

„Дали името на Гласингс го е разтревожило?“ – мисли си Партридж.