Читать «Богинята на светлината» онлайн - страница 189

Артемида усещаше как гърдите я стягат.

— Памела дори не знае какво си мислиш?

— Не, още не — призна той.

— А Хадес и Лина? Казал ли си им какво предлагаш?

Аполон кимна.

— И какво смятат те за плана ти?

— Хадес си помисли, че полудявам, Лина разбра.

— Е, аз съм повече на мнението на Хадес, отколкото на Лина!

— Мислех си, че може да е така — изтощено промълви той.

— Какво очакваш!

Очите му срещнаха нейните.

— Мислех, че може би сестра ми ще ми помогне да намеря начин. Артемида взе решение и усети прорязването на горчиво-сладка болка. Наистина нямаше избор! Обичаше го!

— Аз ще напътствам колесницата ти, братко.

— Ти? Но как можеш…

Богинята вдигна една изящна, съвършена ръка и използва арогантността, за да спре сълзите, които горяха в очите й.

— Съмняваш ли се в моите способности?

— Не! Аз…

— Значи е уредено. — Тя разгледа красивия маникюр на ръцете си. — Винаги съм мислила, че тази колесница се нуждае от осъвременяване. Прекалено старомодна е, прекалено… — тя потръпна драматично — спартанска.

Аполон я зяпаше с отворена уста. Тя му отправи строг поглед.

— Е, не смяташ ли да благодариш на сестра си?

С възторжен вик той я грабна в обятията си, вдигна я и я завъртя в кръг.

Ефирното тяло на Памела пристъпи към тях от една странична пътека.

— Хей, какво е толкова адски… — Памела ахна и покри устата си. После започна да се смее. — Казах „адски“ и се стъписах. — Поклати глава, а неясно очертаната й коса заплува като морска пяна около лицето й.

Аполон се усмихна широко и протегна ръка към нея. Все още хихикайки леко, тя хвана твърдата му, топла ръка в своята хладна длан.

— Както казвах — какво става с вас двамата? Чух ви как крещите, докато идвах насам.

Аполон погледна Артемида, която погледна към Аполон.

— Е? — попита Памела. — Някой няма ли да ми каже?

— Това е твоят план. Ти й кажи — рече Артемида.

Аполон пое дълбоко дъх.

— Имам една идея. Говорих с Хадес и Лина за това, а току-що казах и на Артемида. Те тримата ми помогнаха тази идея да стане възможна.

— Безумна, но възможна — промърмори Артемида.

Аполон се усмихна с обич на сестра си, преди да се обърне отново към Памела.

— Ти знаеш, че в подземния свят има седем реки.

Памела кимна с глава.

— Да.

— Идеята ми е свързана с една от тях, реката Лета.

Памела повдигна бледите си рамене.

— Добре, каква е идеята?

— Първо трябва да разбереш за реката Лета — каза Лина, която се зададе по пътеката под ръка със съпруга си.

— Нарича се Реката на забравата — рече Хадес.

Аполон поклати глава.

— Няма ли уединение в подземния свят?

Останалите не му обърнаха внимание.

— Реката на забравата — какво означава това? — попита Памела.

— Целта й е да отмие от душата всички спомени, за да се роди наново и да изживее още един живот — обясни Лина.

Памела погледна блестящите сини очи на Аполон.

— Кажи ми!

— Ако пием от Лета, ти и аз можем да се преродим. Можем да изживеем един живот. Да се оженим, да имаме деца и да остареем заедно.

— Но ти не си смъртен — тихо каза Памела. През духа й премина струя на замаяност от думите му. Да живее отново? Да обича и да има деца — децата на Аполон?