Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 9

Скокът през пространството в джъмп-режим завърши успешно. В обзорните екрани блестеше непозната огърлица от зелени искри. След това Мета коригира полета, като програмира курс право към обекта на изследване и Язон в същия миг усети най-силното главоболие, което бе изпитвал през живота си.

Виж ти какво се оказва! Тази същата непонятна сила, която хвърля всички в ужас, при него — уникалния телепат, минал пирянската школа и десетки пъти на различни планети надничал в очите на смъртта — при него това загадъчно Нещо предизвиква елементарна физическа болка! Даже от такова разстояние. Какво ли ще му се наложи да изпита, когато доближат съвсем обект 001? Ще издържи ли?

Обаче всички останали членове на екипажа дори не трепнаха при изменение курса на кораба и Язон реши засега да не споделя с никого своите усещания и догадки. Още повече, че пристъпът на мигрената постепенно отслабна и у него се зароди съмнение — от това ли бе причинен пристъпът?

Болката се върна много по-късно: когато започнаха да изучават повърхността на замръзналият планетоид, от орбитата си само на няколко километра над леда.

Спектралният анализ бе показал само, че горният слой от ледената шапка е обикновена застинала вода, мътна, но с типични за кислородните светове примеси. Тази обвивка не можеше да бъде твърде стара, защото ледът се изпарява доста бързо във вакуум, но под първия слой прозираше втори — проницаем като стъкло, твърд като стомана, а по химически състав все същата вода, чист водороден оксид! Но кристалната структура на невиждания лед се различаваше от структурата на обикновения, така както елмазът се отличава от графита. Тази вода сякаш бе замръзнала по съвършено различни физически закони и възрастта на монокристала, сковал в здрава броня целият планетоид, наброяваше милиарди години. Той явно не се беше изпарявал и не беше ерозирал от междузвездния прах. Обаче и най-простите изчисления показваха, че и този пласт лед, както и ледът над него, ще се стопи лесно веднага щом астероидът доближи до някое от горещите светила на Зелената Клонка.

А дотогава оставаше не повече от седмица. Точно на пътя на астероида бе звездата GF13-9 — слънце от тип „В“ без планетна система. Сблъсъкът с нея не заплашваше никой от обитаемите светове, по-скоро самият замръзнал астероид бе застрашен от изгаряне в пламъка на светилото. Но той щеше да се размрази доста преди това. Какви ли чудовища щяха тогава да изплуват от дълбините на събудения океан?

Никой не искаше просто да седят и да чакат тяхното появяване, още повече, че стана абсолютно ясно: именно тези загадъчни тъмни предмети, застинали в дълбините на леда, излъчват колосалната по интензивност енергия на страха.

Почти веднага бе взето решение: кацане на повърхността, вземане на проби, частично стапяне на ледената обвивка, вероятно сондажи, а при наличие на осмислени сигнали — опит за контакт. Последната задача я постави, естествено, Язон, като строго забрани на пирянците да стрелят без негова заповед или без абсолютно явна заплаха за живота на хората. Не му се вярваше много, че пирянците ще съумеят да спазят заповедта му и въпреки усилилото се главоболие, напираше сам да отиде на астероида. Обаче Кърк успя да го разубеди и аргументите му се оказаха изненадващо разумни: