Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 6

— Аз ще си запаля — съобщи Язон високо след паузата, настъпила в стаята.

— Нали беше спрял — ядно му напомни Мета.

— Да, но това е особен случай — възрази Язон.

— Какъв особен случай — просто във въздуха замириса на скъпа пура — сряза го Мета.

— Аз въобще не пуша пури! — заоправдава се Язон като хлапак. — Ти поне знаеш, само цигари…

И в този момент Кърк удари по масата с огромната си лапа и чашите с минерална вода подскочиха и издрънчаха.

— Какви ги приказвате, приятели?! Да не би да си нямаме други проблеми?

Втора глава

Бервик счете за свой дълг да поясни, че двата милиона кредита, преведени на сметката на пирянците, са сума, събрана от представителите на Консорциума набързо, при това в условия на строга секретност — за всяка част от парите е трябвало да се съчинява отделна легенда. При решаване на проблема като цяло можело да бъдат отделени много повече средства.

— Давам си сметка, че преведените пари може да не стигнат даже за началния етап на една такава мащабна операция — каза Бервик, — но много разчитам на здравия разум на пирянците и на някои други особености на вашия характер. Според разпространеното в Галактиката мнение парите не са най-важното нещо за жителите на Света на Смъртта.

Всички мълчаливо се съгласиха с това. И тогава Ривърд Бервик им пусна запис, направен преди два дни от патрулен катер, приближил се максимално близко до обект 001. Разделителната способност на мониторите позволяваше да се видят даже някакви тъмни петна под ледената шапка на бавно въртящото се кълбо. Разбира се, те трябваше да бъдат изучени по-подробно, засега правеше впечатление друго: простичкото съчетание от светлинни импулси, излъчвани от дисплея, предизвикваше в душите на пирянците дълбок ирационален страх. Даже Язон вече неволно стискаше озовалия се в ръката му пистолет и само с неимоверно усилие на волята се удържаше да не го насочи към екрана. Какво ли им беше на Кърк, Мета и Бручо?!

„Юнаци — с уважение си помисли Язон за ветераните от пирянските битки, — преди две години биха направили на пух и прах пулта за управление на космодрума, а чак след това биха му мислили. А днес вече — нищо, сдържат се!“

Да, дългото общуване с Язон и животът на планетата Щастие сред съвсем други реалности не бяха минали безследно за Кърк и Мета. А колкото до Бручо… той е особен случай.

Бручо, най-видният лекар и биолог на планетата, ръководил дълги години центъра за преподготовка на пирянците, а също така и всички изследвания върху най-удивителната в Галактиката флора и фауна, не влязъл в групата от сто шестдесет и осем доброволци, тръгнали да усвояват поредния непокорен свят. Той бил решен докрай да се посвети на Пир и да вземе участие в последното и най-страшно сражение за последния затворен град на планетата. В тази битка, да не кажем клане, заради упорството на непримиримите граждани, загинали почти петнадесет хиляди души. Смятали и Бручо за загинал. Изпратените от горската резиденция, основана от старейшината Рес, спасители открили в лабораториите оцелелите като по чудо безценни материали, събирани от най-добрия биолог през целия му живот. Но Бручо не бил загинал. Спасил се, защото, за разлика от мнозина, можел не само да стреля. Той най-добре от всички познавал навиците на коварните пирянски твари и когато боеприпасите му свършили съвсем, съумял да се промъкне през пролука в Периметъра… Почти месец се скитал из джунглата, а враждебната природа ставала все по-малко опасна за него. Невероятно, но факт: в края на краищата Бручо се научил да общува с дивите животни. Хората, владеещи тази способност, още отдавна били наречени „говорители“. При това умението да се „говори“ със зверовете си е вроден талант. Обаче Бручо, с помощта на огромните си познания, съзнателно развил в себе си това качество.