Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 28

Първите забелязани живи същества бяха насекомите: напълно обикновени мухи, пеперуди, оси, водни кончета, в тревата пълзяха кротки бръмбарчета и мравки. След това се появиха птици. Те се рееха прекалено високо и можеше да бъдат хищни. Мета мигновено настръхна, готова да започне сражение. В този момент под близкото дърво в тревата мръдна люспестият гръб на някаква твар. Това нещо Мета нямаше намерение да обсъжда с Язон. Изстрелът й тресна почти едновременно с надигането на грозната глава и я отнесе заедно с огромния костен шип. Но те и двамата успяха да запечатат в паметта си познатия образ. А димящите останки от отвратителното туловище със сгърчени ноктести лапи не оставяха никакви съмнения за неговия вид.

Това беше съвсем истински пирянски рогонос — отровен и агресивен.

— Нима са ни върнали на родната планета? — въздъхна Мета, като учудено се оглеждаше и забелязваше все повече познати детайли — от „закачливата трева“ и шушулките на „стрелящия грах“ до наивно атакуващото ги от въздуха пиле-шипокрил, което тя безпроблемно свали с един куршум.

— Не мисля — каза Язон. — Как така планетата Пир ще свие толкова размерите си?

— А не е ли възможно тази крива на повърхността да е някаква оптическа измама? — предположи Мета. — Срещат се какви ли не атмосферни явления.

— Може — съгласи се Язон, след като поразмисли. — Всъщност притеглянето е най-обективният фактор. И все пак това не е Пир. Това е…

Той се поколеба и Мета продължи вместо него:

— Това е същият древен Свят на смъртта, който е бил прародител на цялата пирянска биосфера. Правилно ли се досетих?

— Да — замислено произнесе Язон. — Примерно такава хипотеза ми дойде наум, когато там, в „Арго“, изучавахте този проклет заледен астероид. Но сега пък сме неизвестно къде…

Той не знаеше какво да каже. Всичко беше прекалено странно. Да признае на Мета, че резултатите от химическия анализ на избухналото чудовище са изцяло измислени от него? Глупаво е. Но още по-глупаво е да се смята, че случайната му измислица е станала реално откритие. Да заложи на „нула“ и от първото хвърляне да спечели „банката“? Такива работи Язон беше правил, но без да разчита на късмет. Навремето беше изучавал доста старателно теория на вероятностите. Не, нещо не е както трябва. В другата вселена, където даже гравитационната константа не е като нашата, не може да има толкова подобна на Пир планета. Освен това — не беше ли прекалено изолирана тази сган тук?

Последната мисъл му се видя особена важна, оставаше само да съобрази защо рогоносът и шипокрилът се появиха тъкмо тук и точно сега, а не в началото, защо не са ги атакували, докато спяха…