Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 14
Майкъл Дж. Съливан
- Не е? - Аленда усети стискане на ръката от страна на Емили в знак на подкрепа. - Нещо не е наред ли?
- Уви, не мога да кажа. Не съм запознат с тънкостите на операцията. Не се отегчавам с подобни дреболии. Но трябва да разберете, че това не е лесна задача. Възможно е да възникнат всякакви поводи за закъснение. Сигурна ли сте, че не желаете нищо?
- Не, благодаря - отвърна Аленда.
- Поне седнете.
Аленда хвърли поглед към Емили, чиито очи преливаха от притеснение. Докато сядаха, първата прошепна:
- Да, зная, не трябва да се занимавам с крадци.
- Бъдете сигурна, Ваше Благородие - рече виконтът окуражително, - не бих ви губил времето и парите или подложил на риск позицията ви, ако не бях абсолютно уверен в крайния резултат.
Брадатият се засмя тихо. Бе мургав и опърпан, ощавен от слънцето. Огромните му ръце бяха груби и мръсни. Аленда наблюдаваше как накланя халбата до устните си. Когато я отдръпна, капки пиво необезпокоявани покапаха на масата през небръснатото му лице. Тя реши, че не го харесва.
- Това е Мейсън Грамън - обясни Уинслоу. - Простете, че не го представих по-рано. Мейсън е ковач тук в Долния квартал на Медфорд. Той... е приятел.
- Наетите от теб лудаци са много добри - каза му Мейсън. Гласът му напомни на Аленда за звука, издаван от колелетата на каляска върху чакъл.
- Нима? - попита Емили. - Възможно ли е да са откраднали древните съкровища на Гленморган от Короносната кула на Ерванон?
- Какво? - поинтересува се Уинслоу.
- Веднъж чух слухове за крадци, които откраднали съкровище от Короносната кула на Ерванон и го върнали обратно още същата нощ -обясни Емили.
- Защо някой ще върши нещо такова? - запита Аленда.
Виконтът се засмя тихо:
- Сигурен съм, че това е само легенда. Никой крадец с ума си не би действал така. Повечето хора не разбират прийомите на крадците. Истината е, че мнозинството от тях крадат, за да забогатеят. Проникват по къщите или причакват пътници на пътя. По-храбрите отвличат благородници за откуп. Понякога дори отрязват по някой пръст от жертвата и го изпращат на неин любим човек. Служи да покаже колко са опасни и че семейството трябва да подходи сериозно. Като цяло са противна сбирщина. Интересуват се само как да натрупат печалба с колкото се може по-малки усилия.
Аленда усети ново стискане на ръката й. То бе толкова силно, че я накара да потрепне.
- Крадците от по-висша класа се обединяват в гилдии, нещо като зидарските и дърводелските гилдии, макар и по-тайнствени. Имат много добра организация и правят бизнес от кражбата. Заделят си територии, където държат монопола върху грабежите. Често сключват сделки с местната милиция или с владетеля, които им позволяват да работят сравнително необезпокоявани в замяна на определено заплащане - доколкото отбягват дадени цели и спазват правилата.
- Що за правила биха били приемливи и за офицерите на една провинция, и за престъпниците? - скептично запита Аленда.
- О, ще се изненадате колко много компромиси трябва да се правят, за да се запази едно кралство гладко функциониращо. Съществува обаче още един тип престъпник - този на свободна практика или, да си го кажем направо, наемен крадец. Тези мошеници биват наемани за специална цел, като например задигане на нещо от друг благородник. Кодове на честта, или
