Читать «Залезът на полумесеца» онлайн - страница 206

— А аз ще продължа да ровя за още информация. Междувременно — успех в търсенето.

Пит затвори телефона и се обърна към двете си деца, които тъкмо бяха дошли на мостика с раници на гърба.

— Значи си тръгвате, преди да сме почнали издирването?

— Намери ли откъде да започнеш? — попита Съмър.

— Милият господин Джулиан Пърлмутър току-що ми даде изходна координатна мрежа.

— Убедих Дърк да дойде да ми помогне при ровенето в архивите — каза Съмър. — Реших, че си заслужава да проверим дали можем да открием някакви споменавания на Описа или може би история на пиратството в тия води. Нали нямаш нищо против, ако се забавим ден-два?

— Не, разбира се. Откъде ще започнете?

— Честно казано, още не сме установили местните източници, откъдето да започнем — каза тя. — Имаш ли някакви предложения?

Пит не можа да сдържи усмивката си, като я видя как жадно погледна бележките, които си беше водил по време на разговора с Пърлмутър.

— По чиста случайност — отговори той — зная точно къде трябва да отидете.

87.

Окръжният археологически музей в Лимасол се намираше в модерна сграда в източната част на градския център, недалеч от живописния общински парк. В трите крила на музея в прости стъклени шкафове бяха изложени различни съдини, някои датиращи отпреди две хиляди години преди Христа. Съмър тъкмо се любуваше на теракотени фигурки от бронзовата епоха, когато дойде музейният уредник.

— Добър ден, аз съм Георгиос Данелис. С какво мога да ви помогна?

Двамата се представиха и Съмър каза:

— Интересуваме се от потъналия през четвърти век кораб пред Писури.

— А, да, корабните останки пред Писури — кимна Данелис. — Находките са изложени в помещение номер три.

И докато ги водеше натам, попита:

— В Британския музей ли работите?

— Не, за Националната агенция за морско и подводно дело — отговори Дърк.

— О, извинете. Преди няколко дни дойде един човек, който се интересуваше от същите останки и находки, затова си помислих, че може да сте от музея.

Спряха пред голяма витрина, пълна с множество предмети. Повечето бяха керамични кутии, но имаше много дървени отломки с ръждясали останки от панти.

— Какво можете да ни кажете за кораба? — попита Съмър.

— Датира от първата половина на четвърти век — отговори Данелис и посочи една малка потъмняла сребърна монета на долната лавица. — На този римски денарий, намерен сред останките, е изобразен император Константин с лавров венец, което сочи, че корабът е потънал около 330 след Христа.

— За римска галера ли става въпрос? — намеси се Дърк.

— Когато са открили останките, е имало някои предположения в тази насока, но повечето специалисти смятат, че става дума за търговска галера. Пробите от дървените отломки показват, че е построена от ливански бор, което подкрепя тази хипотеза. — Той посочи рисунката на плавателен съд с висок нос и две квадратни платна на стената. — Археолозите смятат, че става дума за търговски кораб, превозвал зърно или зехтин.

Дърк посочи проядена от ръжда дръжка на меч, натикана зад едно глинено гърне.