Читать «Залезът на полумесеца» онлайн - страница 207

— Значи на борда е имало оръжие?

Уредникът кимна.

— Да. Мисля, че е имало много повече останки, но за съжаление тази дръжка е единственото, което намерихме. Наложи се археолозите да проведат ускорени разкопки, понеже се установи, че мястото се ограбва систематично от иманяри. Казват, че преди да дойдат археолозите, сред корабните останки са намерени множество оръжия.

— Как бихте обяснили толкова оръжия на един търговски кораб? — попита Съмър.

Уредникът поклати глава.

— Не зная. Може би са били част от превозвания товар. Възможно е на борда да е пътувал служител с висок ранг.

— Има и трета възможност — подхвърли Дърк.

Съмър и Данелис го погледнаха с любопитство.

— Мисля — обясни той, — че това е бил пиратски кораб. Като кипърския пиратски кораб с римски оръжия в Цезарея.

— Да, няма нищо чудно, ако случаят е такъв — съгласи се уредникът. — Някои от предметите, принадлежали на екипажа, са твърде луксозни за онова време — каза той и посочи един стъклен поднос и изящна керамична купа.

— Господин Данелис, има ли сведения за други корабни останки от същата епоха в кипърски води? — попита Съмър.

— Не. Край северното крайбрежие има останки, за които се смята, че са от бронзовата епоха. Това е най-старата находка, за която съм чувал. Какво точно търсите?

— Търсим римска галера, плавала по нареждане на Константин Велики. Може би е потънала в кипърски води. Плавала е приблизително по същото време като потъналия пред Писури кораб.

— Нищо не знам за това. — Уредникът поклати глава. — Обаче може да отидете в манастира Ставровуни.

Съмър го изгледа въпросително.

— Защо точно в манастир?

— Защото, като оставим настрана живописното му разположение — обясни Данелис, — в манастира е отседнала Елена, майката на Константин, когато се е върнала от Светите земи с Кръста Господен.

88.

„Егейски изследовател“ плаваше близо до бреговата линия, след това смени курса и пое все така бавно навътре в морето. Тънък изолиран кабел се точеше от кърмата му и потъваше в дълбините. Кабелът влачеше малък ДУС с формата на пура, който се носеше във водата на метър и половина над морското дъно. Два сонара изпращаха звукови вълни, които отскачаха от дъното, след което записваха времето, което им трябваше да се върнат. Процесорите на борда на кораба преобразуваха сигналите от ДУС-а в изображение и предоставяха на наблюдателите точните очертания на морското дъно.

Седнал на работната маса в мостика, Пит изучаваше цветните изображения, които разкриваха вълнисто скалисто дъно. Застаналият до него Джордино реши да си почине от надничането над рамото му и загледа постройките на първа линия с бинокъла.

— На гледката ли се наслаждаваш? — подкачи го Гън.

— Можеше да е и по-лоша — отговори Джордино. — Обаче положението спасяват няколко млади красиви дами, потърсили убежище от слънчевите лъчи в малка пещера.

Плажът на Писури представляваше тясна ивица пясък, над която се извисяваха високи скали, а на върха им се издигаше едноименното селище. Макар и да беше популярен сред британските войници от близката военна база в Акротири, този плаж все още минаваше за един от по-спокойните по южното крайбрежие.