Читать «Залезът на полумесеца» онлайн - страница 204

— Да, „Даян“ беше хубав кораб — отбеляза тъжно Хамет. — Но добрата новина е, че ще получим чисто нов танкер. Турското правителство се ангажира да го построи за нас. Сигурно ще използва част от конфискуваните пари и имоти на този Челик.

— И после ще ми разправят, че на света нямало справедливост — пошегува се Джордино.

Всички се засмяха. Пит си погледна часовника и каза:

— Е, приятели, „Егейски изследовател“ трябва да отплава след около час. Съжалявам, но трябва да тръгваме.

Сбогува се с Хамет, след това се обърна към Ласло.

— Капитане, ще се радвам, ако някой ден се присъединиш към нас.

— За мен ще бъде чест.

Пит и Джордино кимнаха и си тръгнаха. Ласло подвикна зад тях:

— Всъщност къде отивате? При останките ли се връщате?

— Не. — Пит се обърна. — Поемаме към Кипър.

— Кипър ли? Какво сте изгубили там?

Пит се усмихна тайнствено на новоизпечения капитан.

— Надявам се, едно божествено откровение.

Четвърта част

Описът на Провидението

86.

Сейнт Джулиан Пърлмутър току-що се беше отпуснал в огромното си меко кресло, когато телефонът започна да звъни. Любимото му място за четене беше направено по поръчка, за да поема сто и осемдесетте му килограма живо тегло. Той стрелна поглед към близкия стоящ часовник и забеляза, че вече е почти полунощ. Протегна се покрай високата чаша с портвайн и вдигна слушалката.

— Джулиан, как си? — каза познат глас.

— Ха, и това ако не е спасителят на Константинопол! — отговори Пърлмутър с гръмовития си глас. — Четох с голям интерес за твоите подвизи в Златния рог. Надявам се, че не си пострадал?

— Не, всичко е наред — отговори Пит. — Между другото, днес се нарича Истанбул.

— Глупости. Той си е Константиновград от повече от хиляда и шестстотин години, защо ни е да го променяме?

Пит не можа да не се засмее на довода на своя приятел.

— Надявам се, че не съм те събудил.

— Не, току-що се бях настанил да почета дневниците на капитан Кук от първото му плаване из Тихия океан.

— Някой ден трябва да идем да видим дали е останало нещо от „Индевър“ — подхвърли Пит.

— О, това би била една много благородна мисия — отговори Пърлмутър. — Е, Дърк, къде си и защо се обаждаш толкова късно?

— Току-що пристанахме в Лимасол, Кипър, и попаднах на една загадка, за чието решаване се нуждая от помощта ти.

Огромният брадат мъж примижа доволно. Беше един от най-изтъкнатите морски историци на света и изпитваше за морските загадки глад, който многократно надвишаваше глада му за качествена храна и благородни питиета. Тъй като с Пит се познаваха отдавна, Сейнт Джулиан знаеше, че винаги, когато неговият приятел го търси, ще му предложи нещо примамливо.

— Хайде, казвай — подкани го Пърлмутър с дълбокия си бас.

Пит започна да му разказва за останките от турския кораб и находките от римско време, а след това премина на историята за Описа и неговото съдържание.

— Честна дума, това наистина е епически товар — отбеляза Пърлмутър. — Жалко, че много малко от описаното, ако изобщо е възможно, би могло да оцелее под водата.

— Да, най-вероятно би било да оцелее урната.