Читать «Работилницата на дявола» онлайн - страница 9

Стейси получи отличен за дисертацията си, в която описваше жизнеспособността на различните вируси, проникнали в миещите мечки, живеещи в природата. Изследването беше публикувано в списание „Науката за животните“. Стейси се зарадва, когато получи чека за петстотин долара, но в същото време се засрами от себе си. Макс имаше право. Никоя наука не е глупава, ако разширява хоризонтите или поставя нови въпроси. Всичко има стойност, ако се добави към информационния резерв.

— Той не се е самоубил — за трети път през последния час каза Стейси, сякаш това твърдение можеше да превърне всичко в лъжа.

— Но те казаха, че Макс се е застрелял…

— Не ми пука какво казват, Джоан — прекъсна я Стейси. — Макс не се е самоубил. Снощи говорих с него почти до един след полунощ. Той изобщо не беше отчаян!

Гневът я беше завладял напълно. Бяха й отнели любимия в някаква затънтена военна лаборатория в Мериланд и Стейси не можеше да се примири с този факт.

Уендъл седеше във всекидневната и гледаше двете разстроени жени. Джоан още ридаеше. Но след като плака един час, Стейси се предаде на вродения си инстинкт и се овладя. Сълзите отстъпиха място на гняв и упорита решителност. Уендъл не беше експерт по скръбта, но знаеше, че първата фаза е отрицанието. Настояванията на Стейси, че Макс не се е самоубил, звучаха като форма на отрицание, но той не беше сигурен как да я утеши.

— Виж какво, Стейси. Струва ми се, че трябва да помислим за…

— Той беше твой приятел, Уендъл — прекъсна го тя. Очите й блестяха от гняв. — Наистина ли вярваш, че си е пръснал черепа? Това са глупости! Може дори да не става дума за него. Да са се объркали. Искам да кажа, че след като главата му е отнесена, може да е някой друг.

— Стейси, лекарите във Форт Детрик не биха направили такава грешка — каза Уендъл.

— Снощи Макс ми каза, че мястото му не било там. И че те не го искали.

— Това би могло да означава всичко. Може би не са били съгласни с някои от научните му възгледи. Или просто е имал лош ден.

— Лош ден? Да, наистина лош ден.

Стейси стана и отиде в спалнята — мина покрай боксовата круша, окачена на стената. Макс й бе нарисувал намръщено лице и бе написал думите ИЗВОД-ЗАКЛЮЧЕНИЕ-ДЕДУКЦИЯ-ПРЕЦЕНКА — четирите стожера на логическото мислене. Щом се натъкнеше на научен проблем, той заставаше пред боксовата круша и започваше да я удря. Макс бе играл бокс в отбора на Станфорд и нанасяше ритмични удари, а атлетичното му тяло се обливаше в пот, докато съзнанието му работеше по проблема.

Стейси хвърли няколко дрехи в една чанта, без да ги избира.

Джоан и Уендъл застанаха на прага и се вторачиха в нея.

— Във Форт Детрик ли отиваш? — попита Уендъл.