Читать «Работилницата на дявола» онлайн - страница 7

— Не бързай, Стейси. Обмисли внимателно отговора си — напомни й Уендъл.

— Да, благодаря, докторе… Според едно скорошно изследване седемдесет процента от пациентите с най-често срещаната форма на множествена склероза показват симптоми на активна инфекция с вирус номер седем на човешкия херпес.

— Изследване ли, госпожо Ричардсън? — прекъсна я Арт Хикман. — Какво изследване? На боксьорската техника в Калифорния? Нека да бъдем по-точни.

— Ами… Анализът беше публикуван в декемврийския брой на „Природа и медицина“. Изследването е извършено в Минесота и… е финансирано от „Рисърч Асошиътс“, правителствен фонд. Анотацията е от…

— Достатъчно — отново я прекъсна Хикман. — Говори по-конкретно. Продължавай.

— Да, докторе. Резултатите са използвани за изследването на патогени в мозъчната тъкан на болните от множествена склероза…

Докато спираше на паркинга, Джоан Ричардсън едва не блъсна полицая от охраната на университета.

Ченгето се приближи до страничното стъкло на червената й тойота и гневно се вторачи в нея. Джоан взимаше чантата си и бе навела глава, затова той потропа на прозореца и изръмжа:

— Едва не ме прегази!

Тя вдигна глава и той видя, че по лицето й се стичат сълзи.

— Къде е факултетът по биология? — изхлипа Джоан, когато смъкваше стъклото.

— Едва не ме удари — повтори ченгето, но гневът му намаля, когато видя хубавото двайсетгодишно момиче.

— Къде е? Трябва веднага да отида там.

— Първо вкарайте колата си в очертанията. После тръгнете по тази алея. Ще минете покрай зала „Спраг“ и ще завиете наляво. След три сгради ще видите факултета по биология. Голяма тухлена постройка.

Джоан паркира правилно, бързо слезе от тойотата, хукна по алеята и след няколко минути намери факултета. Фоайето беше пълно със стъклени витрини. Някои съдържаха награди на преподаватели, други — проекти на студенти. Жълтият линолеум на пода бе станал светлосив от дългогодишното търкане с лизол. Пред асансьорите имаше рецепция, където седеше един доцент.

— Трябва да отида в кабинета на доктор Къртни Смит — задъхано каза Джоан.

Той погледна обляното й в сълзи лице и рече:

— На третия етаж е, но не може да се качите там, защото има изпит.

— Трябва да говоря със снаха си Стейси Ричардсън. Важно е.

— Не може да прекъсвате изпита. Трябва да чакате тук.

— Колко ще продължи изпитът?

— Три-четири часа, може и по-дълго.

— Не мога да чакам.

Тя се обърна и хукна нагоре по стълбите.

Доцентът остави писмената работа, която преглеждаше, и се втурна след нея.

Джоан стигна до третия етаж и побягна по коридора. На никоя от вратите на кабинетите нямаше име. Доцентът я настигна и я сграбчи за ръката.

— Трябва да говоря със Стейси. Тя е в кабинета на доктор Смит — повтори Джоан.

— Казах ви, че не може да говорите с нея. Тя има изпит.

— Случаят е спешен! Съпругът й току-що се е самоубил.

Доктор Хорас Розентал бе изоставил любимите си вируси по растенията и зададе въпрос за вируса на имуно-дефицита, HIV.

— Кажи ни дефиниция за рецептора на хемокинеза, изразен в извлечените от мозъка клетки и Т-лимфоцитите като нов сърецептор на вируса на имунодефицита.