Читать «Работилницата на дявола» онлайн - страница 3

Още в гимназията Крис бе свикнал да печели и да превъзхожда другите. Бе се опитал да намери онова, което баща му наричаше „истински въодушевяващите фактори“. Но сега снимките и наградите от „златната младост“ му се присмиваха от лавиците и го караха да се чувства по-объркан и самотен от всякога.

Самосъжалението не му беше присъщо, но смъртта на Кениди го бе покрусила и го беше изпълнила с озадаченост и горчивина.

Баща му потропа на вратата и без да го поканят, влезе. Ричард Кънингам беше вдъхновението на Крис като малък. Той бе типичен американец: беше завършил колеж в Мичиган и бе станал милионер благодарение на собствения си труд, без чужда помощ. Крис отчаяно искаше да му се хареса и вървеше по неговия път, докато Кениди не се разболя и всичко не се промени.

— Трябва да слезеш при гостите, Крис. Не е възпитано поне да не се ръкуваш с тях. Лора е долу и се оправя сама с всичко. Би трябвало да си с нея.

— Аз я убих, татко — прошепна Крис. — Аз убих Кениди. Нищо не може да промени това. Не мога да го преживея. Не мога.

— Не си я убил. И стига вече идиотщини. — В гласа на Ричард прозвуча нотка на раздразнение и нетърпение. — Ако нещо я уби, това беше пиридостигмин бромидът или инсектицидите, а не ти. Съдебното дело ще го докаже. Другите лекари казват, че… — Той млъкна, защото видя, че синът му не го слуша.

Крис гледаше през прозореца, към стария дъб. Като малък често лежеше в леглото в стаята си и съзерцаваше чепатите клони и листата, като си представяше причудливи фигури — кучешка глава или картата на Аляска. Но сега не виждаше нищо освен едно старо дърво.

Ричард не знаеше какво да направи за сина си. Болката на Крис беше толкова очевидна и унищожителна, че баща му се ядосваше и същевременно се сковаваше, сякаш всяко движение можеше да запрати Крис в бездната на душевното опустошение, откъдето нямаше да се върне.

Ричард се бе надявал, че Лора ще намери начин да помогне на съпруга си. Двамата се срещаха още в гимназията. Тя го познаваше по-добре от всеки друг, но Ричард бе забелязал, че Лора гледа Крис почти с омраза. Пиянството му се влошаваше. Синът му, който беше герой първо на футболното игрище, а после на бойното поле, сега бе избрал пътя за бягство на страхливците — съмнението в себе си, самосъжалението и алкохола.

— Крис, моля те… Ела долу.

Крис най-сетне погледна баща си и кимна.

Както се оказа впоследствие, щеше да е по-добре, ако бе останал в стаята си. Крис се напи и докато струнният квартет свиреше „Спомени“, падна в басейна.

Когато го извадиха, униформата му беше залепнала за тялото. Не беше трудно да се види, че е много отслабнал.