Читать «Работилницата на дявола» онлайн - страница 172

— Това е политически неправилна идея — закачливо каза Стейси.

— Ще помагаш ли, или ще стоиш със скръстени ръце? — усмихна се Крис.

Влязоха в разпределителната гара в Александрия, като се промъкнаха покрай оградата, за да не ги видят патрулиращите пазачи. Накрая стигнаха до сградата, където се намираше кабинетът на началника.

Крис потропа на дървената врата. Отвори им двайсет и няколко годишно чернокосо момиче със стройна фигура и тесни джинси. Усмивката му беше широка и привлекателна.

— Здравейте — весело каза тя.

— Здравейте — рече Крис. — Търся началника на гарата.

— Пред вас е.

Крис се вгледа в нея, видя бръчици около устата и ъгълчетата на очите, и реши, че е поне на трийсет и няколко. Тя му се усмихна и той отвърна със същото.

— Работя по застраховката на няколко изчезнали въздушни възглавници и радиоапарати — каза Крис. — Загубихме ги от товара с автомобили, който беше доставен преди два дни в окръг Колумбия. Стереоуредбите и въздушните възглавници са изтръгнати от колите. Мислим, че са го направили ПТВА. Питах се дали може да погледна картата на местната железопътна система. Искам да добия представа накъде са отишли.

— Имате ли документ?

Крис бръкна в портфейла си, извади карта и й я даде.

— Вие сте Ал Клегман, застрахователен агент, така ли?

— От плът и кръв.

— Не ми приличате много на Ал Клегман — усмихна се тя.

Стейси видя, че младата жена харесва Крис, и изпита ревност, която я изненада със силата си.

— Мога да се обадя в офиса и да поискам карта оттам, но след като сме тук, помислих, че ще е по-лесно и бързо да…

— Знаете ли телефонния номер на офиса си?

— Проверявате ли ме? — усмихна се той.

— Щом искате да видите железопътната карта.

— Номерът е 555–7890. Искате ли факса и електронната ми поща?

Младата жена му върна картата и каза:

— Влезте, Ал. Казвам се Силвия. А коя е дамата?

— Аз съм Ленора Клегман — приветливо се усмихна Стейси. — Отивахме да обядваме и сетне да подремнем.

Силвия ги погледна замислено, после се обърна и ги заведе в малкия си кабинет.

— Чухте ли за дерайлиралия влак в Апалачите? — попита Крис.

— Няма начин да не разбера. Цялото движение се обърка.

— Кой мислите, че го е направил?

— Проклетите ПТВА. Поне така пише в доклада на диспечера. Ето я картата.

Крис се вторачи в картата, запамети конфигурациите на железопътните линии и кимна.

— Добре. Много ми помогнахте. Благодаря — каза той, после се обърна към Стейси. — Хайде, мила, време е да хапнем нещо и да намерим мотел.

— Колко си романтичен — усмихна се Стейси и двамата тръгнаха към вратата.

— Между другото — рече Силвия, — не можахте да ме заблудите.

Крис се обърна.

— Вие не сте женени, а имате тайна връзка.

Той се усмихна, после двамата със Стейси излязоха от кабинета.

— Номерът с картата на застрахователя беше много хитър — каза тя.

— А ти с твоето „да подремнем“?

— Тя беше на път да скочи и да те изнасили. Трябваше да направя нещо.

Крис се ухили.

Кой, по дяволите, е Ал Клегман? — попита Стейси.

— Не си спомням. Вероятно някой застрахователен агент, с когото съм се запознал, когато Кениди беше болна. Визитната му картичка беше в портфейла ми, затова запомних номера, докато идвахме насам.