Читать «Работилницата на дявола» онлайн - страница 16

— Благодаря.

Стейси отвори вратата на лаборатория Б и видя висок азиатец, който работеше на металната маса. Беше разрязал шимпанзето — съвсем младо животно — и измерваше органите.

— Коя сте вие? — попита доктор Дък, като я видя.

— Доктор Къртни Смит — излъга тя. — Събирам патологичните данни за смъртта на Макс Ричардсън по заповед на полковник Читик. Още не сме получили доклада от аутопсията.

— Изпратих го вчера.

— Не е стигнал до нас и главният лекар ми се кара. Всички си го изкарват на мен. Ако ми дадете копие, много ще ми помогнете.

— Трябва да приключа с тази аутопсия. И искам да видя пропуска ви.

Без да обръща внимание на последната забележка, Стейси се приближи до масата и погледна мъртвото шимпанзе. Вътрешностите му бяха пълни със смъртоносни тумори, Тя реши да смае лекаря с познанията си по медицина, за да бъде по-убедителна.

— Какво е това? Приличат на гроздове от тумори в кръвоносните съдове.

— Точно така — усмихна се той. — Повечето хора мислят, че са само мастни натрупвания.

— Маймуната изглежда твърде млада, за да има толкова много тумори. Заразила се е от родителите си, така ли?

— Да. Изследваме пиридостигмин бромида, съдържаш се в препарат против насекоми, който използвахме по време на войната в Персийския залив. Мисля, че по погрешка се забърка неприятен коктейл от химични съединения. Бащата е носителят и изглежда добре, но малкото е лошо поразено. Прилича на състоянието на някои от децата на ветераните от Персийския залив. — Доктор Дък угаси лампата и махна ръкавиците си. — Ще ви дам доклада от аутопсията и после ще се заема с мозъка на шимпанзето.

Той се приближи до шкафа и започна да рови из папките.

— Ричардсън… Ричардсън… Ето. Провървя ни. Докладът от аутопсията още е тук. В папката има още едно копие, затова няма да се наложи да чакате — каза той и й го даде.

— Много ви благодаря.

Стейси излезе още преди доктор Дък да се обърне към масата за аутопсии.

Стейси и Джоан бяха в мотел „Лейквю“ на пет-шестстотин метра от езеро Фредерик. Джоан гледаше края на новините в седемнайсет часа, а Стейси четеше доклада от аутопсията на Макс.

Кръвта му беше без особености. Нямаше следи от наркотици, стимуланти или депресанти. Стейси бавно прелистваше страниците и четеше всяка дума.

Куршумът бе унищожил дъгата на небцето, сетне бе продължил нагоре по целия мозъчен ствол и бе пробил дупка с размера на разтворена длан, излизайки от тила.

Стейси седеше и едва преглъщаше сълзите си.

Голямата изненада дойде на шестата страница.

— Не мога да повярвам! — прошепна тя, след като прочете всичко. — Тия кучи синове са го убили.

4. Откаченият ас

Стейси не можеше да заспи. Съзнанието й бе претоварено с мисли за доклада от аутопсията и със спомени за Макс. В шест сутринта тя най-после се отказа от опитите да подремне и тихо се вмъкна в банята, за да не събуди Джоан. Изкъпа се, изсуши косата си и си сложи крем на лицето. Върна се в спалнята, седна на малкия, неудобен дървен стол до бюрото и тъкмо се замисли какъв да бъде следващият й ход, когато телефонът иззвъня.