Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 83

— Имай ми доверие, Вал. Знам какво правя.

— А откъде знаеш? Ти не си по-умен от мен, а и ти е за пръв път.

— Аз съм на тринайсет, а ти на десет години.

— Почти на единайсет.

— А освен това знам как тези въпроси влияят на хората.

— Добре. Ще го направя, както казваш. Но няма да пиша за неща, които призовават към свобода и смърт.

— И за тях ще пишеш.

— И един ден, като ни хванат и се зачудят защо сестра ти е такъв отявлен подпалвач на война, направо мога да се обзаложа, че ще им кажеш, че ти си ме накарал да пиша така.

— Сигурна ли си, че нямаш менструация, девойко?

— Мразя те, Питър Уигин.

Валънтайн обаче най-много се тревожеше, когато баща й, след като публикуваха колонката й по още няколко областни информационни мрежи, започна да следи написаното в нея и да го цитира по време на ядене.

— Ето най-сетне един човек с разум — каза той. После започна да цитира някои от пасажите, които Валънтайн ненавиждаше най-много от всички свои писания.

— Хубаво е да си сътрудничим с тези руснаци в битките срещу бъгерите, но не мога да си представя как след победата ще оставим половината от цивилизования свят в истинско робство, а ти, скъпа?

— Мисля, че вземаш всичко прекалено на сериозно — отвърна майката.

— Харесва ми този Демостен. Допада ми начинът, по който разсъждава. Изненадан съм, че не се появява по главните мрежи — потърсих го в дебатите по международните отношения и знаеш ли, той никога не е участвал в тях.

Валънтайн загуби апетит и стана от масата. Питър я последва след доста голям интервал.

— Значи не ти харесва това, че лъжеш татко — каза той. — И какво? Ти не го лъжеш. Той изобщо и не предполага, че ти си Демостен, а и Демостен не казва неща, в които ти наистина вярваш. И така двете неща взаимно се изключват. И резултатът е нулев.

— Именно този род разсъждения превръщат Лок в един мръсен глупак. — Тревожеше я истински не това, че лъже баща си, а че баща й всъщност бе съгласен с Демостен. Тя си бе мислила, че могат да го последват само глупаци.

Няколко дни по-късно на Лок му бе предложено да води колонка в информационна мрежа от Нова Англия, най-вече за да излага противоположни възгледи на популярната им колонка, водена от Демостен.

— Не е лошо за две деца, на които са порасли едва по осем косъма под мишниците — рече Питър.

— Пътят от воденето на колонки за информационна мрежа до управлението на света е много дълъг — напомни му Валънтайн. — Толкова дълъг, че още никой не го е извървял.

— Нашите герои обаче вече са го извървели. Или поне нравствената му равностойност. В първата си колонка ще наговоря куп гадни неща за Демостен.

— Хубаво. Само че Демостен няма и да забележи съществуването на Лок. Никога.

— Засега.

Сега, когато Лок и Демостен се издържаха изцяло от доходите от воденето на колонките, Питър и Валънтайн използваха вече пропуска на баща си само за участие под трето име. Майка им все повтаряше, че отделят прекалено много време на информационните мрежи.

— Щом детето не играе, а на работа набляга, глупаво ще порасте и така му се полага — напомни тя на Питър.