Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 54

Петра бе особено опасна. Кондорите забелязаха това и положиха всички усилия да я замразят. Първо й замразиха ръката, с която стреляше, и потокът от ругатните й секна едва когато я замразиха цялата и забралото на шлема й се смъкна надолу и закри устата й. След няколко минути всичко свърши. Армия „Саламандър“ престана да оказва съпротива.

Ендър забеляза с удоволствие, че кондорите едва успяха да съберат пет войника, минималния брой, необходим, за да бъде отворена вратата на победата. Четирима от тях допряха шлемовете си до осветените кръгчета в четирите ъгъла на вратата на „Саламандър“, докато петият мина през силовото поле. С това играта свърши. Светлините отново засияха с предишния си блясък и Андерсън изникна от учителския вход.

Когато врагът наближи вратата, можех да изтегля пистолета си, помисли си Ендър. Можех да поразя поне единия от тях и тогава нямаше да съберат нужната за финала бройка. Играта щеше да завърши с равен резултат. Без четирима човека, които да докоснат четирите ъгъла на вратата, и пети, който да мине през нея, кондорите нямаше да победят. Бонсо, тъпако такъв, можех да те спася от това поражение. Може би дори щях да го превърна в победа, тъй като те си седяха най-спокойно, бяха идеални мишени и в началото нямаше да разберат откъде идва стрелбата. Дотолкова поне ме бива като стрелец.

Но заповедите си бяха заповеди, а Ендър бе обещал да ги изпълнява. Известно удовлетворение му донесе фактът, че на таблото с резултатите на армия „Саламандър“ не бяха отбелязани очакваните четирийсет и един улучени или елиминирани, а четирийсет елиминирани и един изваден от строя. Едва след като направи справка с дневника на Андерсън, на Бонсо му стана ясно за кого ставаше дума. Изваден от строя, Бонсо, помисли си Ендър. Но пак можех да стрелям.

Очакваше, че Бонсо ще дойде при него и ще му каже:

— Следващия път, стане ли пак така, можеш да стреляш.

Но Бонсо не му каза нищо до следващата сутрин след закуската. Бонсо, естествено, се хранеше в командирската трапезария, но Ендър бе сигурен, че необичайният резултат щеше да предизвика и там вълнения, и то не по-малко бурни от тези във войнишката трапезария. При всяка игра, която не завършваше наравно, всеки участник в победения отбор биваше или елиминиран — напълно замразен, или улучен, което означаваше, че някои части от тялото му не са били замразени, но той не е бил в състояние да стреля или да нанася поражения на врага. „Саламандър“ бе единствената победена армия с един човек „излязъл от строя“, но останал в Активната категория.

Ендър не пожела да дава обяснения, но другите войни от „Саламандър“ разгласиха причината за станалото. И когато някои от момчетата го питаха защо не е пренебрегнал заповедта и не е стрелял, той спокойно отговаряше: