Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 31
Орсън Скот Кард
Сега той се залови със сериозна работа — трябваше да изработи защитна система за собствения си чин, тъй като вградената защита не бе надеждна. Щом в нея можеше да проникне едно шестгодишно момче, то тя бе играчка, а не сериозна защита. Поредната игра, която ни осигуряват учителите. А за тази игра много ме бива.
— Как успя да го направиш? — попита Шен на закуска.
Ендър спокойно си отбеляза, че за първи път новобранец от собствения му клас сяда при него по време на хранене.
— Кое? — попита той.
— Да изпратиш съобщение с измислено име. И с името на Бърнард! Това беше страхотно. Сега му казват Задникобройкара. Или само Бройкара за пред учителите, но всеки знае какво бройка.
— Горкият Бърнард — измърмори Ендър. — А той е толкова чувствителен.
— Я стига, Ендър. Ти си проникнал в системата. Как успя?
Ендър поклати глава и се усмихна.
— Благодаря ти, че ме мислиш за толкова умен. Аз само видях пръв съобщението, това е.
— Добре, добре, не е нужно да ми казваш — рече Шен. — И все пак беше страшно хубаво. — Те продължиха да се хранят мълчаливо. — Наистина ли си въртя задника, когато вървя?
— Неее — отвърна Ендър. — Съвсем мъничко. Просто не прави такива големи крачки, това е.
Шен кимна.
— Друг освен Бърнард едва ли би го забелязъл.
— Той е прасе — рече Шен.
Ендър сви рамене.
— В края на краищата прасетата не са чак толкова лоши.
Шен се засмя.
— Прав си. Не съм справедлив спрямо прасетата.
Те се засмяха заедно и към тях се присъединиха други двама новобранци. Изолацията на Ендър свърши. Войната тепърва започваше.
Глава шеста
Питието на великана
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—