Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 199

Ако само можехме да разговаряме с вас, каза царицата на кошера с думите на Ендър. Но тъй като това бе невъзможно, ние молим само за едно — да ни запомните не като врагове, а като трагични сестри, на които Съдбата, Бог или Еволюцията са придали отвратителна форма. Ако бяхме се целунали, това би било чудото, което би ни направило хора един за друг. Вместо това ние се избивахме. Но въпреки всичко ние ви приветстваме с добре дошли, като наши скъпи гости и приятели. Заповядайте в домовете ни, дъщери на Земята, живейте в нашите тунели, прибирайте реколтата от нашите поля. За онова, което ние не можем да направим, вие ще сте нашите ръце, които ще го направят вместо нас. Цъфтете дървета, зрейте нивя, стопляйте ги слънца, давайте им плод, планети, те са нашите осиновени дъщери, които са си дошли у дома.

Книгата, която Ендър написа, не бе голяма, но в нея бе събрано всичко добро и лошо, което знаеше царицата на кошера. И той я подписа не със своето име, а с името:

ГОВОРИТЕЛ ОТ ИМЕТО НА МЪРТВИТЕ

На Земята книгата бе публикувана без много шум и без много шум се предаваше от ръка на ръка, докато едва ли остана човек, който да не беше я прочел. Повечето от хората я намираха интересна, а някои отказваха да я сложат настрана, след като вече я бяха прочели. Те заживяха с нея и когато скъпите им хора умираха, един от вярващите заставаше до гроба, за да бъде Говорител от името на мъртвия и да каже онова, което би казал мъртвият, но напълно откровено, без да прикрива някакви грешки и без да измисля добродетели. Онези, които идваха на подобни служби, ги намираха понякога болезнени и потискащи, но имаше и много, които решаваха, че въпреки грешките животът им е достоен и че когато умрат, един Говорител ще трябва да каже истината за тях.

На Земята това остана само религия сред многото други. Но за онези, които прекосяваха огромната пещера на космоса и прекарваха живота си в тунелите на царицата на кошера, и прибираха реколтата от полетата на царицата, това бе единствената религия. Нямаше колония без свой Говорител от името на мъртвите.

Никой не знаеше и никой всъщност не искаше да знае кой е бил първоначалният Говорител. А и Ендър нямаше желание да им каже.

Когато Валънтайн навърши двайсет и пет години, дописа последния том от нейната история на войните на бъгерите. В края му включи пълния текст на книжката на Ендър, без да споменава, че е написана от него.