Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 197

И като гледаше огледалото, той си припомни как го чупеше и смъкваше от стената, как змиите изскачаха от скривалището си и го нападаха, и как го хапеха навсякъде, където отровните им зъби успееха да се впият.

Колко добре ме познават, чудеше се Ендър. Достатъчно добре, за да знаят колко често съм си мислил за смъртта, но колко малко се страхувам от нея. Достатъчно добре, за да знаят, че дори да се страхувам от смъртта, пак ще сваля това огледало от стената.

Той отиде до огледалото, вдигна го и го свали. От празното пространство зад него не изскочи нищо. Вместо змиите в едно издълбано гнездо имаше бяла копринена топка, от която стърчаха няколко нишки. Яйце? Не. Какавидата на царицата на бъгерите, вече оплодена от ларвовидните мъжки, готова да снесе от собственото си тяло сто хиляди бъгери, включително няколко царици и мъжки екземпляри. Ендър виждаше подобните на голи охлюви мъжки екземпляри по стените на един тъмен тунел и огромните възрастни екземпляри, които носят невръстната царица към помещението за оплождане — всеки мъжки екземпляр подред оплоди ларвоподобната царица, потрепера от екстаз и умря, като падаше на пода на тунела и се съсухряше. След това новата царица се поставяше пред старата, величествено създание, покрито с меки потрепващи криле, които отдавна бяха загубили способността си да летят, но не бяха загубили своето величие. Със слаба отрова върху устните си старата царица я приспа с целувка, после я обви с нишки, които се точеха от корема й, и й заповяда да се превърне в нов град, в нов свят, да народи много царици и много светове…

Откъде знам всичко това, запита се Ендър. Как е възможно да виждам тези неща, като някакви спомени в паметта си?

Сякаш в отговор той видя първата си битка с флотилиите на бъгерите. Беше я виждал и преди на симулатора, но сега я видя така, както я бе видяла царицата на кошера чрез множество различни очи. Бъгерите образуваха своето кълбо от кораби и тогава из мрака изникнаха ужасните изтребители и „Докторчето“ ги унищожи сред ослепителна светлина. И тогава той почувства онова, което бе почувствала царицата на кошера, наблюдавайки през очите на работниците как смъртта ги връхлита, прекалено бързо, за да я предугадят. Нямаше обаче нито следа от спомен за болка или страх. Онова, което чувстваше царицата на кошера, бе тъга и примирение със съдбата. Тя не бе си помислила тези думи, когато видя, че хората идват, за да ги убият, но Ендър я разбра именно с тях. Те не са ни простили, помисли си тя. Ясно е, че ще загинем.

— Как може да бъдеш съживена? — попита той. В своя копринен пашкул царицата нямаше думи, с които да отговори, но когато той затвори очи и се опита да си спомни, вместо спомен го споходиха други образи. Да се постави пашкулът на хладно място, тъмно място, където наблизо да има вода, така че царицата да не е суха, но не просто вода, а вода, смесена със сока на определено дърво, която да бъде и непрекъснато хладка, за да могат в пашкула да протекат определени реакции. И да мине време. Дни и седмици, за да се промени вътре какавидата. И едва тогава, когато пашкулът стане пясъчнокафяв на цвят, Ендър се видя как отваря пашкула и помага на малката и нежна царица да излезе. Той се видя как я взема за предния крайник и как й помага да стигне от водата до гнездото си, меко застлано със сухи листа и пясък.