Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 150

— Докъде? — попита Ендър. — Докъде ще пътувате с мен?

Граф се позасмя.

— До края, Ендър.

— Да не са ви назначили за началник на Командирското училище?

— Не са.

Значи бяха освободили Граф от поста му във Военното училище само за да придружи Ендър до новото му местоназначение. Толкова ли за важен ме смятат, питаше се той. И сякаш Питър мислено му прошепна: А как мога да се възползвам от това?

Той потрепера и се опита да мисли за нещо друго. Питър можеше да си съчинява най-различни фантазии за това, как ще завладее света, но Ендър не си фантазираше подобни неща. И все пак, като се връщаше мислено към живота си във Военното училище, на него му хрумна мисълта, че макар и никога да не бе се домогвал до някаква власт, той винаги бе разполагал с власт. Но реши, че това бе власт, постигната с отлични постижения, а не с манипулации. Нямаше причини да се срамува от нея. И никога, с изключение може би на случая с Бийн, не бе използвал властта си, за да причинява някому зло. А нещата с Бийн в края на краищата се бяха оправили. Накрая Бийн му бе станал приятел, за да заеме мястото на Алей, чието приятелство бе загубил, Алей, който на свой ред бе заел мястото на Валънтайн. Валънтайн, която помагаше на Питър в неговия заговор. Валънтайн, която все още, независимо от всичко обичаше Ендър. И като следваше този ред на мисли, той стигна до часовете на спокойствие, прекарани в прозрачната вода, заобиколена от гористите хълмове. Ето това е Земята, помисли си той. Не просто едно кълбо с обиколка от хиляди километри, а гора с блеснало на слънцето езеро, къща, сгушила се на билото на хълма, високо сред дърветата, тревист хълм, който слиза към водата, риба, която подскача, и птички, които ожесточено нападат бръмбарите, обитаващи границата между водата и небето. Земята — това бе един несекващ хор от щурци и ветрове, и птици. И гласът на момиче, който му говори от далечното му детство. Същият глас, който навремето го закриляше от ужаса. Същият глас, заради който той бе готов на всичко, за да го запази жив: да се завърне в училището или да загърби дори Земята за още четири, четиридесет или четири хиляди години. Дори и тя да обичаше повече Питър.

Очите му бяха затворени и се чуваше само шумът от дишането му. Граф протегна ръка през пътечката между креслата и докосна неговата ръка. Ендър се вцепени от изненада, а Граф скоро си отдръпна ръката, но за миг Ендър се стъписа пред мисълта, че Граф може да изпитва някаква обич към него. Но не, това бе само поредният добре обмислен жест. Граф полека-лека превръщаше малкото момче в командир. Нямаше съмнение, че урок номер седемнайсет от курса на обучение включваше жест на обич от страна на преподавателя.

Совалката стигна само за няколко часа до МПБ — междупланетната база-спътник. Междупланетната база бе градче с около три хиляди жители, които дишаха кислород от растенията, с които се и хранеха, пиеха вода, която бе преминавала през организма им десетки хиляди пъти, и единствената им работа бе да обслужват големите товарни космически кораби, които вършеха цялата черна работа в Слънчевата система, както и совалките, които откарваха техните товари и пътници до Земята и Луната. Това бе един свят, където, казано с една дума, Ендър се почувства като у дома си, тъй като подовете тук бяха леко изпъкнали, също като във Военното училище.