Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 7

Работата беше там, че винаги имаше нещо да се върши. Трябваше да се измият чиниите, да се почисти банята, да се смени пясъкът в тоалетната на котката; да се ремонтира двигателят на колата, прането да се изпере, да се платят домакинските сметки. Колкото и да ѝ помагаше Кевин, изпълнявайки своите задължения вкъщи, ходенето на училище, игрите с приятели и другите му занимания запълваха неговото време почти толкова, колкото и нейното. В крайна сметка списанията, за които бе абонирана, отиваха право в кошчето за боклук, без да бъдат прочетени, плануваните писма оставаха ненаписани и понякога в такива моменти тя започваше да се опасява, че животът ѝ тихомълком се изнизва покрай нея.

Но как да промени всичко това? „Живей си живота ден след ден“, често я съветваше майка ѝ. Но на майка ѝ не се налагаше да работи навън или да отглежда силен и самоуверен, макар и обичлив син, чийто баща не е до него, за да помага. Тя не разбираше напрежението, на което е подложена Тереза буквално всеки ден. Не я разбираше и по-малката ѝ сестра Джанет, която тръгна по стъпките на майка им. Тя и съпругът ѝ имат щастлив брак вече единайсет години и трите им прекрасни момиченца са доказателство за това. Едуард не минава за блестящ ум, но е честен човек, работи много и печели достатъчно, за да издържа семейството си и да не става нужда Джейн да работи. Навремето Тереза си мислеше, че сигурно ще ѝ хареса такъв начин на живот, дори това да значеше да се раздели с професията си.

Но не беше възможно. Особено откакто се разведе с Дейвид — вече три години, дори четири, ако се сметне и годината, в която живееха отделно. Не мразеше Дейвид за това, което ѝ бе сторил, но уважението ѝ към него изчезна. Изневярата, била тя във вид на еднократно преспиване или дълга връзка, не беше нещо, което тя можеше да подмине. Не я утеши и фактът, че той не се ожени за жената, с която имаше извънбрачна връзка цели две години. Злоупотребата с доверието е непоправимо.

Дейвид се бе върнал в родния си щат Калифорния година след като се разделиха, и няколко месеца по-късно се запозна с Анет. Новата му съпруга се оказа много религиозна и малко по малко събуди интереса на Дейвид към църквата. Вечен скептик, Дейвид винаги е изпитвал глад към нещо по-значимо в живота си. Сега той ходи редовно на църква и дори е поел ролята на брачен съветник наред с пастора. Какво би могъл да каже той на някого, който върши същите неща, каквито сам вършеше, често се питаше Тереза, и как ли помага на другите, след като не можа да помогне на себе си? Това не знаеше и всъщност не я интересуваше. Достатъчно ѝ беше, че той все още проявява интерес към сина си.

Естествено, разводът ѝ с Дейвид сложи край и на много от приятелствата. Тя вече не беше част от двойка, стана някак излишна, когато беше на гости у приятели по Коледа или на събирания на барбекю. Но не всички се отдръпнаха от нея. Малкото, които ѝ останаха, често оставяха съобщения на телефонния ѝ секретар с покани за обяд или вечеря. От време на време тя приемаше поканите, но в повечето случаи любезно отказваше. Чувстваше, че тези приятелства не са както някога, а и не можеха да бъдат! Нещата се променят, хората се променят, а животът си течеше покрай нея.