Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 46

Тереза от своя страна също бе изненадана, но бързо реши да приеме поканата му. Нали именно това беше причината да дойде в Уилмингтън.

— С удоволствие — рече тя. — В колко часа?

Той прибра кърпата си, чувствайки се малко неудобно от спонтанното си предложение.

— Някъде към седем? Тогава слънцето почва да залязва и това е идеално време за отплаване.

— Седем часа ме устройва напълно. Ще донеса нещо за ядене.

За изненада на Гарет тя изглеждаше едновременно зарадвана и развълнувана.

— Не, не е нужно.

— Може би, но това е най-малкото, което мога да направя. В края на краищата не бяхте длъжен да ме каните. Сандвичи ще бъде ли достатъчно?

Гарет отстъпи крачка назад, сякаш му беше нужно малко повече пространство, за да диша.

— Да, напълно. Аз не съм много придирчив.

— Добре — каза тя и замълча, изчаквайки го да каже още нещо, но той не продума и тя несъзнателно намести дръжката на чантата на рамото си. — В такъв случай, до довечера. Ще се видим тук, при яхтата, нали?

— Да, тук — потвърди той и долови напрежение в гласа си. После се изкашля и добави с лека усмивка: — Ще бъде много приятно. Ще ви хареса.

— Не се и съмнявам. До довечера!

Тя се обърна и тръгна по рампата с развята от вятъра коса. Докато се отдалечаваше, Гарет се сети какво бе забравил.

— Ей! — извика той след нея.

Тя се спря и се обърна, засенчвайки очите си с ръка.

— Да?

Той направи няколко крачки към нея.

— Забравих да питам за името ви.

— Тереза. Тереза Осбърн.

— Аз съм Гарет Блейк.

— Добре, Гарет. Ще се видим в седем.

И тя отново се обърна и се отдалечи със стегната крачка. Гарет проследи с поглед фигурата ѝ, опитвайки да сложи в ред обърканите си чувства. Макар че, от една страна, беше развълнуван от тази среща, от друга, усещаше, че има нещо нередно в цялата тази работа. Знаеше, че няма причина да изпитва вина, но именно това изпитваше и много му се прииска да има начин да се отърси от това чувство.

Но, естествено, че нямаше. Никога не е имало.

6

Стрелките на часовника скоро щяха да отбележат седем часа, но за Гарет Блейк времето беше спряло преди три години, когато Катерин слезе от тротоара и беше бутната от кола, шофирана от възрастен мъж, които не успя да спре навреме и с това промени завинаги живота на цели две семейства. През следващите седмици гневът му към шофьора постепенно отстъпи място на планове за отмъщение, което така и не осъществи, тъй като скръбта му го направи неспособен да върши каквото и да било. Не можеше да спи повече от три часа в денонощието, разплакваше се всеки път, когато видеше дрехите ѝ в гардероба, и отслабна с близо десет килограма, тъй като не слагаше нищо в уста, освен кафе и солени бисквити. След месец пропуши за първи път в живота си и започна да пие, за да удави непоносимата мъка, която го налягаше всяка вечер. Баща му пое временно работата в магазина, а Гарет по цял ден седеше мълчалив на задната веранда на къщата си и опитваше да си представи живота си без Катерин. Дори вече не изпитваше желание да живее повече и понякога се надяваше, че соленият, влажен въздух ще го погълне и ще го избави от самотата му занапред.