Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 4

Обичаше открай време тичането — навик, който си бе създала още от училищните кросове и надбягвания. Отдавна бе престанала да се състезава и да засича времето си, просто използваше тичането като един от малкото поводи да остане насаме с мислите си. Считаше го за нещо като медитация и именно затова ѝ доставяше удоволствие да бъде сама. Не разбираше защо хората предпочитаха да тичат на групи.

Колкото и да обичаше сина си Кевин, сега беше доволна, че той не е с нея. Всяка майка има нужда от малко отдих от време на време и тя с нетърпение беше чакала да дойде и да си почине тук — далеч от телевизията с нейните вечерни футболни мачове, плувни турнири и гръмки клипове на Ем Ти Ви, далеч от домашните упражнения, в които трябваше да му помага, от ставането посред нощ, за да го успокоява, когато му се свиваха жилите на краката. Преди три дни го беше закарала на летището, за да го изпрати със самолет при баща му — бившия ѝ съпруг — в Калифорния. Едва когато му напомни, Кевин се сети, че не я беше прегърнал и целунал на раздяла. „Извинявай, мамче — каза ѝ, докато обвиваше ръце около врата ѝ и я целуваше. — Обичам те. Не искам да се чувстваш много самотна без мен, чу ли?“ После се обърна, подаде билета си за проверка и се втурна тичешком към самолета, без да се обръща назад.

Тя не го обвини, че мигом бе забравил за нея. На дванайсет години той беше в периода, когато да прегръща и целува майка си на публично място не било „върховно“. Освен това знаеше, че умът му е вече другаде. Още от миналата Коледа бе очаквал с нетърпение това пътуване. Баща му щеше да го заведе до Големия каньон, оттам за една седмица двамата щяха да отидат до река Колорадо, по която щяха да плават със сал, и накрая щяха да посетят Дисниленд. Това беше пътуване, за което всяко дете мечтае, и тя се радваше за Кевин. Въпреки че заминаваше за месец и половина, знаеше, че на Кевин ще му се отрази добре да прекара по-дълго време с баща си.

Тя и Дейвид поддържаха сравнително приятелски взаимоотношения, откакто се разведоха преди три години. Макар да не беше най-примерният съпруг, той беше добър баща на Кевин. Никога не пропускаше да му изпрати подаръци за рождения ден или за Коледа, обаждаше се по телефона всяка седмица и прекосяваше страната по няколко пъти в годината, за да прекарва съботите и неделите със сина си. Разбира се, не пропускаше и постановените от съда шест седмици през лятото, в които можеше да го вижда, както и през година по Коледа и Великден, по време на едноседмичните училищни ваканции. Анет, новата съпруга на Дейвид, беше погълната от грижи за новороденото си бебе, но Кевин я харесваше и никога не се връщаше у дома с натрупан гняв или с чувството, че е бил пренебрегван. Напротив, дори говореше възторжено за пребиваването си там и колко много се е забавлявал. Понякога Тереза усещаше ревност, но се стараеше да не се издава пред Кевин.