Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 3

Беше пристигнала тази сутрин с кола, но не си спомняше нищо от пътуването. Когато взе решение да дойде тук, имаше намерение само да пренощува. Дори беше очаквала с нетърпение да прекара една спокойна нощ извън Бостън. Но докато наблюдаваше как океанът се надига и разпенва, установи, че изобщо не ѝ се остава. Ще си тръгне за вкъщи веднага щом приключи, независимо колко късно е.

Когато най-сетне се почувства готова, тя бавно се запъти към водата. Носеше подмишница чанта, която сутринта внимателно бе напълнила, за да е сигурна, че няма да забрави нещо. Не беше казала на никого какво взима със себе си, нито какво възнамерява да прави днес. Подметна само, че отива да напазарува за Коледа. Обяснението беше просто оправдание и макар да беше сигурна, че ще я разберат, ако им каже истината, това пътуване беше нещо, което не ѝ се щеше да споделя с никого. Беше започнала всичко сама и сама искаше да го приключи.

Тереза въздъхна и погледна часовника си. Скоро щеше да започне приливът и тогава щеше вече да е напълно готова. След като намери подходящо място върху една малка дюна, тя седна на пясъка и отвори чантата. Зарови в нея и напипа плика, който ѝ трябваше. Пое си дълбоко въздух и бавно го отлепи.

Вътре имаше три грижливо сгънати писма, писма, които бе чела и препрочитала безброй пъти. Сега, седнала на пясъка, тя ги държеше пред себе си и само ги гледаше.

В чантата имаше и други неща, но още не беше готова да ги погледне. Вниманието ѝ беше съсредоточено единствено към писмата. Той ги беше писал с автоматична писалка и на места, където мастилото беше потекло, хартията бе зацапана. Листовете с рисунка на ветроход в горния десен ъгъл бяха започнали да се обезцветяват с годините. Помисли си, че един ден думите изобщо нямаше да могат да се разчитат, но се надяваше, че от днес нататък вече няма да изпитва нужда да ги препрочита толкова често.

Когато свърши, пъхна писмата обратно в плика пак тъй внимателно, както ги бе извадила. След това прибра плика в чантата и отново обходи с поглед брега. От дюната, на която седеше, се виждаше мястото, откъдето бе започнало всичко.

Беше излязла да тича призори, спомни си тя и в съзнанието ѝ ясно изплува онова ранно лятно утро. Денят обещаваше да е красив. Докато поглъщаше с очи света около себе си, чуваше пронизителните писъци на чайките и тихия плисък на прибоя. Въпреки че беше дошла на почивка, стана по-рано, за да може да тича на плажа, без да трябва да се съобразява откъде минава. След няколко часа наоколо щеше да се напълни с туристи, които щяха да се излежават върху хавлиените си кърпи и да попиват лъчите на горещото слънце на Ню Ингланд. По това време на годината Кейп Код винаги беше претъпкан от хора, но повечето почиващи спяха до по-късно и тя се възползва от случая, за да се наслади на приятното усещане да тича сама по пясъка, плътен и гладък от отдръпващия се прилив. За разлика от алеите в нейния град пясъкът тук хлътваше достатъчно, така че коленете нямаше да я болят, както често ѝ се случваше, след като бе тичала по градските циментирани алеи.