Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 151

По дяволите! Времето минаваше, а той още не бе стигнал.

Талазите се надигаха все по-високо, океанът кипеше. За да пази равновесие, той стоеше разкрачен. Щурвалът не променяше положението си, но вълните се разбиваха диагонално в яхтата и я разклащаха като паянтова люлка. Гарет непоколебимо следваше пътя си напред.

След минути нова мълния озари небето… Затишие… Гръм. Трийсет километра. Той погледна часовника си. Ако бурята се приближаваше с тази скорост, щеше да успее да стигне до мястото и да се върне в пристанището навреме, стига ветровете да духаха в същата посока.

Но ако я променяха…

Прехвърли набързо сценария в съзнанието си. Намираше се на два и половина часа от брега. Ако се движи с вятъра, ще са му нужни най-много час и половина, стига всичко да върви по плана. Бурята щеше да се разрази на сушата почти по същото време когато ще е стигнал и той.

— По дяволите! — Този път изруга по-силно. Трябва да пусне бутилката сега, макар да не бе стигнал достатъчно навътре, както искаше. Но не можеше да рискува повече.

Хвана тресящия се вече щурвал с една ръка, а с другата бръкна в джоба и извади бутилката. Набута тапата още навътре за по-сигурно, после вдигна бутилката срещу чезнещата светлина. Видя вътре писмото, плътно навито и завързано.

Докато го гледаше, се изпълни с чувство на задоволство, сякаш най-сетне беше дошъл краят на едно дълго пътуване.

— Благодаря ти — прошепна той сред шума на разбиващите се вълни.

Хвърли шишето възможно най-далече, проследи го как полетя във въздуха и го изгуби от поглед когато падна във водата. Направи го!

А сега да обърне посоката на лодката. В същия момент две мълнии разцепиха небето едновременно. Двайсет километра. Той се замисли обезпокоен.

Не е възможно да се е приближила толкова бързо, прецени той. Но явно бурята набираше скорост и сила и издувайки се като балон, идваше право към него.

Той застопори щурвала с примки, за да отиде на кърмата. Губейки ценни минути, се помъчи да поддържа контрол над гика. Въжетата жулеха дланите му през разкъсаните ръкавици. Най-накрая успя да измести ъгъла на ветрилата и яхтата се наклони силно, когато я хвана вятърът. Докато се движеше по обратния път, нов порив от съвсем друга посока запрати студена струя въздух към лодката.

Топлият въздух се срещна със студения. Той включи радиото тъкмо навреме, за да чуе предупреждения към малките плавателни съдове. Усили звука и се вслуша в сведенията за бързо променящите се метеорологични условия.

„Повтарям… предупреждение за малките плавателни съдове… опасни ветрове се образуват… очаква се пороен дъжд.“ Бурята набираше пара.

С рязкото спадане на температурата, ветровете ставаха опасни. Само за последните три минути те се бяха усилили до двайсет и пет възела в час.

С нарастваща припряност той напрегна сили да завърти щурвала.

Нищо не се получи.

Изведнъж проумя, че бушуващите вълни повдигат кърмата над водата и не позволяват на руля да се подчинява на щурвала. Яхтата като че ли бе замръзнала на място в погрешна посока и се клатеше опасно. Нова вълна го застигна и блъсна силно корпуса, забивайки вълнореза почти под повърхността.