Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 138

— Ние никога няма дори да се доближим до онова, което имаше между Катерин и мен.

И без да дочака отговор, мина покрай нея и отиде при пътната си чанта. Нахвърли вещите си вътре и рязко затвори ципа. За миг тя си помисли да го спре, но още беше зашеметена от последните му думи.

Той се изправи с чантата в ръка.

— Тези — вдигна писмата, които държеше — са мои и си ги взимам.

Тя изведнъж съзна какво смята да прави и попита:

— Защо си тръгваш?

Той я изгледа.

— Та аз дори не знам коя си.

Без да отрони дума повече, той се обърна и се запъти към вратата.

12

Тъй като не знаеше къде другаде да отиде, като напусна апартамента на Тереза, Гарет взе такси за летището. За жалост нямаше никакви самолети в неговата посока и той прекара там остатъка от нощта. Беше все още толкова ядосан, че не можеше и да заспи. С часове се разхождаше из терминала, минаваше покрай витрините на отдавна затворените магазини и само от време на време се спираше да погледне през стъклените прегради, отделящи заминаващите нощни пътници.

На сутринта хвана първия самолет за дома и когато малко след единайсет часа се прибра вкъщи, влезе направо в спалнята си. Когато обаче си легна, събитията от предишната вечер продължиха да държат съзнанието му будно. Най-накрая, след като разбра, че няма да може да заспи, стана, взе си душ, облече се и седна отново на леглото. Погледа известно време снимката на Катерин, после я взе и я занесе във всекидневната. Писмата, които бе взел от Тереза, лежаха на ниската масичка, където ги бе оставил още с влизането си. В апартамента на Тереза беше прекалено шокиран, за да осмисли случилото се, но сега, със снимката пред себе си, той започна да ги препрочита бавно, почти с благоговение и като че ли присъствието на Катерин отново изпълни стаята.

— Ей, вече мислех, че си забравила за срещата ни — подвикна той, докато наблюдаваше Катерин да се приближава към рампата с пазарска чанта.

Усмихната, Катерин пое ръката му, за да се качи на борда.

— Не съм забравила. Просто се отклоних малко от пътя си.

— Защо?

— Ами отбих, се при лекаря.

Той взе чантата и я остави настрани.

— И какво, добре ли си? Забелязах, че напоследък нещо не си във форма.

— Добре съм — прекъсна го тя. — Но мисля, че тази вечер не съм в състояние да тръгна с теб.

— Значи е нещо сериозно, така ли?

Катерин се усмихна отново, наведе се и извади малко пакетче от чантата. Гарет я наблюдаваше, докато тя го отваряше.

— Затвори си очите и ще ти покажа какво е.

Все още разтревожен, Гарет се подчини и чу шум от разкъсване на хартия.

— Готово, можеш да гледаш вече.

Катерин бе разгърнала в ръце някаква бебешка дрешка.

— Какво е това? — попита той недоумяващ.

Лицето и грееше от гордост.

— Бременна съм — заяви тя възбудена.

— Бременна?

— Ъхъ. В края на втория месец.

— Втори месец?!

Тя кимна.

— Мисля, че е станало последния път, когато излизахме с яхтата.

Все още в шок, Гарет взе дрешката и внимателно я задържа в ръка. После се наведе и прегърна Катерин.

— Не мога да повярвам…

— Но е самата истина.

Когато новината проникна в съзнанието му, лицето му се озари от широка усмивка.