Читать «Сянката на Бога» онлайн - страница 2

Изповедалнята представляваше много стара дървена кабина, разделена по средата, за да изолира свещеника от изповядващия се. В центъра на стената между двете отделения имаше решетка с плъзгаща се преграда, достъпна само откъм страната на свещеника. Под решетката бе монтирана дървена полица. Отец Ацети вече си бе създал навика да подпира на нея пръсти, докато, наклонил глава, слуша шепота на изповедта. Излъсканото от богобоязливи ръце дърво на перваза подсказваше, че този навик е бил споделян и от неговите предшественици.

Отец Ацети въздъхна, повдигна лявата си китка и се взря в фосфоресциращия циферблат на часовника. Беше 1:51.

В дните, когато пропускаше да закуси, отецът се наслаждаваше на часовете, прекарани в изповедалнята. Подобно на музикант, който свири Бах, той се вслушваше в себе си и чуваше гласовете на своите предшественици във всяка променяща се нота. Старата кабина резонираше с болката в разбитите сърца, с шепота на отронените тайни, с думите на опрощението. Стените й бяха пропити с милиони грехове, впрочем — коригира се неволно отец Ацети, — по-скоро с една дузина грехове, извършени милиони пъти.

Размишленията на свещеника бяха прекъснати от вече добре познат му звук от другата страна — шум от дръпната завеса, последван от изпъшкване на възрастен човек, отпуснал се на колене. Отец Ацети се концентрира и дръпна преградката пред решетката.

— Прости ми, отче, защото съгреших…

Лицето на мъжа бе в сянка, но гласът му бе познат. Принадлежеше на един от най-уважаваните граждани на Монтекастело — доктор Игнацио Барези. Доктор Барези доста приличаше на него самия — видял свят пришълец, захвърлен в задушаващата красота на дълбоката провинция. Беше просто неизбежно и двамата да не станат обект на клюки и също така неизбежно бе това, че станаха приятели. Е, може би не точно приятели, но поне съмишленици — дотолкова, доколкото позволяваше разликата във възрастта и интересите им. Истината по-скоро бе, че нямаха почти нищо общо, с изключение на прекомерната си образованост. Докторът бе прехвърлил седемдесетте, а стените на кабинета му бяха скрити под дипломи и сертификати, удостоверяващи неговите постижения в науката и медицината. Свещеникът не бе така солидно документиран — той беше религиозен активист на средна възраст, попаднал в килватера на ватиканската политика.