Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 85

По-добре да й разкрие само част от истината, а подробностите да остави за друг път.

— Магтерите нападнаха сградата на Фондацията — рече Брайън. — Очевидно търпението им към нас се е изчерпало. Ти спеше дълбоко, под влияние на лекарството, затова двамата с Улв те пренесохме тук. Вече е следобед…

— На последния ден? — Тя го погледна ужасено. — И защо ме оставихте да претворявам Спящата красавица, когато краят на света наближава? Пострада ли някой при нападението? Има ли жертви?

— Няколко души — и неимоверна бъркотия — обясни Брайън. Трябваше незабавно да смени темата. Той се приближи до трупа и отметна покривалото от лицето му. — Но сега това е по-важно. Това е труп на магтер. Намерих скалпел и още няколко инструмента. Ще извършиш ли аутопсия?

Лиа се сви на кушетката и обгърна раменете си с ръце. Изглеждаше сякаш е замръзнала, въпреки горещия ден.

— Какво стана с хората от сградата? — попита тя с тъничък глас. Лекарството бе изтрило неприятните спомени, но ехото на напрежението и шока бе оставило трайни следи в тялото и ума й. — Чувствам се… изчерпана. Моля те, кажи ми какво се е случило. Струва ми се, че криеш нещо.

Брайън приседна до нея, взе ръцете й в своите и остана изненадан, когато откри, че са студени. Надзърна в очите й, опитвайки се да й предаде малко от силата си.

— Лоша работа — заговори той. — Ти беше доста разтърсена, предполагам, затова сега се чувстваш така. Но моля те, Лиа, трябва да ми повярваш. Сега не е време за въпроси. а и вече нищо не може да се направи. По-важното е да изследваме магтера. Ще извършиш ли аутопсията?

Тя понечи да попита нещо, сетне промени намерението си. Когато сведе поглед, Брайън забеляза, че тялото й съвсем леко потрепери.

— Случило се е нещо ужасно — прошепна тя. — Сигурна съм в това. Но май ще е по-добре, ако се доверя на думите ти и за момента не задавам излишни въпроси. Ще ми помогнеш ли, мили? Краката ми съвсем са омекнали.

Тя се подпря на рамото му, Брайън я прегърна през кръста и двамата пристъпиха към трупа. Лиа огледа проснатото тяло и отново потръпна.

— Май не е умрял от старост — отбеляза тя. Улв я следеше внимателно, докато вдигаше скалпела. — Не е задължително да гледаш — подхвърли тя, като се бореше с дисианското произношение. — Освен ако не искаш.

— Искам — отвърна той без да откъсва очи от трупа. — Никога досега не съм виждал мъртъв магтер — нито пък гол.

— Брайън, моля те донеси ми малко вода — искам да пия. И пъхни платното под трупа. Работата, която ни предстои, не е от чистите.

След като пийна малко вода, Лиа се почувства по-добре и вече можеше да стои изправена, без да се подпира на масата. Тя постави острието на скалпела точно в основата на гръдната кост и го прокара надолу до издатината на срамната кост. Разцъфналата кървавочервена рана се простираше почти по цялата дължина на трупа. Лицето на Улв се сгърчи, но той не извърна поглед.

Лиа извади един по един вътрешните органи. Погледна само веднъж към Брайън, после побърза да се върне към работата си. Тишината ставаше все по-непоносима и накрая Брайън реши да я наруши.