Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 86

— Хайде кажи де! Намери ли нещо?

Думите му сякаш разчупиха крехкия баланс на силите й, тя се залюля, отстъпи назад и се строполи на кушетката. Ръцете й, окъпани в кръв, се отпуснаха безсилно, а кожата й бе придобила мъртвешки блед изглед.

— Съжалявам, Брайън — проговори тя. — Нищо не можах да открия. Има някои дребни различия, на каквито досега не съм се натъквала — черният му дроб, например, е чудовищно увеличен. Но промени от подобен характер са напълно естествени в процеса на адаптация към някоя нова планета. Трупът несъмнено принадлежи но човек. Променен, адаптиран, модифициран — но все пак човек, като теб и мен.

— Откъде си толкова сигурна? — извика Брайън. — Не си приключила с аутопсията, нали? — Тя поклати глава. — Продължавай тогава. Прегледай останалите органи. Виж мозъка. Огледай тъканите под микроскоп. Ето! — той й подаде микроскопа.

Тя склони уморено глава и изхлипа.

— Остави ме вече, моля те! Нямам сили, повръща ми се от тази планета. Нека да умрат. Не ме интересува! Твоята теория е погрешна. Хайде, признай си! Искам да си измия ръцете… — останалите думи бяха заглушени от хлипането.

Изправен над нея, Брайън въздъхна измъчено. Наистина ли беше сгрешил? Не смееше да мисли за това. Трябваше да продължи. Свел поглед към сгърченото й на кушетката тяло, с изпъкналите през тънката дреха лопатки, той почувства неимоверна жалост — на която нямаше право да се поддава. Тази крехка, безпомощна, изплашена жена бе единствената опора, на която можеше да разчита. Нуждаеше се от помощта й. трябваше да я накара да работи.

Айджел веднъж вече му бе показал единствения начин — използвал бе силата на емпатията за да събуди съчувствие у Брайън. Ето че сега на Брайън предстоеше да опита с Лиа. Макар че можеше да се похвали с известен опит в тази област, едва ли владееше уменията си до съвършенство. Но не оставаше друго, освен да опита.

Сила — ето от какво се нуждаеше Лиа. Той заговори, като се стараеше да използва къси, простички изречения:

— Можеш да го направиш. Притежаваш достатъчно воля и сила, за да успееш.

Същевременно мислено се опитваше да й прехвърли поне част от силата си, сега, когато нейната бе почти на изчерпване.

Даде си сметка, че е успял, едва когато Лиа вдигна глава и той забеляза, че сълзите на лицето й са изсъхнали.

— Ще продължиш ли? — попита я тихо Брайън.

В отговор Лиа само кимна и бавно се изправи. Пристъпваше неуверено като сомнанбул, дърпан от невидими конци. Силата, от която черпеше, не беше нейната собствена. Ситуацията го навеждаше на неприятния спомен за последните мигове от Двайсетобоя, когато Брайън бе изпитал почти същото крайно изтощение. Тя изтри ръцете си в дрехите и вдигна капака на микроскопа.

— Предметните стъкла са счупени — оплака се Лиа.

— Това ще свърши работа — отвърна Брайън и удари с крак остъклената врата. Парчета от стъкла се посипаха по пода. Той вдигна едно по-голямо парче и го строши така, че да получи правоъгълник, който да пасне в закопчалките на поставката. Лиа ги взе мълчаливо. Капна проба от кръвта на трупа върху стъклълцето и се надвеси над окуляра.