Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 104

— Май че е време да разберете какво представлява ньордската психология — добави той. — Когато става дума за война и убийства, хората от нашата планета никога не са склонни да приемат подобни решения за естествени. За нас концепцията за войната е толкова чужда, че дори не сме в състояние да я разберем. Това е естествената трудност, с която би се срещнало една растение в галактика от тревоядни. Превръщаш се в лесна плячка за всеки, който се приземи на планетата ти. Ако магтерите си бяха избрали не нашата, а някоя друга планета, отдавна да са ги унищожили. А ние си блъскахме главите как да постъпим и накрая вероятно щяхме да бъдем унищожени заедно с нашите противници. Добре че ни отворихте очите с вашия мозъчен паразит.

— Не разбирам — каза Брайън.

— Въпрос на дефиниция. Преди да дойдете, нямахме никаква представа как трябва да постъпим с магтерите на Дис. За нас те бяха прекалено чужди. Постъпките им ни се струваха безсмислени, каквото и да предприемахме, нямаше ефект върху тях. Вие пръв открихте, че те са болни, а с подобен проблем вече знаем как да се справим. Незабавно се обединихме, моята партизанска армия и редовните сили от Ньорд имаха обща цел. Насам вече са се отправили кораби с медицински персонал. Подготвихме дори план за евакуация, докато бъдат открити бомбите. Нашата планета отново е обединена и има обща цел, върху която ще поработим здраво.

— Само защото магтерите са болни, заразени са от друга форма на живот? — попита Брайън.

— Точно така — кимна професор Крафт. — Ние сме хора цивилизовани. Нима очаквате, че ще воюваме с нашите съседи, когато всъщност те се нуждаят от помощ?

— Не… разбира се, че не — отвърна Брайън и се отпусна уморено. Погледна към Улв, който бе промърморил нещо нечленоразделно. Зад него стоеше Хис и се подсмихваше иронично, сякаш се подиграваше с наивността на своите сънародници.

— Хис — повика го Брайън. — Бихте ли превели всичко това на Улв. Аз не смея.

XIX

Дис беше рееща се златиста топка, напомняща на някой училищен глобус, запратен в космоса. Нямаше облаци, които да закриват повърхността й и от такова разстояние тя изглеждаше топла и примамлива сред околната космическа пустош. Брайън почти съжали, че не е долу, на повърхността, миг по-късно си припомни къде е, потрепери и се загърна в дебелия кожух. Чудеше се колко време ще е необходимо на организма му, докато сметне, че е настъпил подходящият момент да превключи на зимен режим. Надяваше се, че промяната няма да е толкова неочаквана и драстична, колкото беше последния път.

Изваян като видение в съня, образът на Лиа изплува в пространството, непосредствено до планетата. Беше се появила съвсем безшумно зад него, само едва доловимият й дъх и отражението й в стъклото говореха за присъствието й. Той се обърна и взе ръцете й в своите.

— Определено изглеждаш по-добре — каза Брайън.

— И как иначе — отвърна тя и отметна назад косите си. — Цяла седмица се въргалях в болничното легло, докато ти си прекарваше чудесно в преследване и избиване на нещастните магтери.