Читать «Конете на Лир» онлайн - страница 2

— Защо? — бе попитал.

— Един от нас винаги е живял тук.

— Защо трябва да е така?

Стивън се бе усмихнал.

— Ще разбереш, — каза — когато му дойде времето.

Но това време се бавеше, а имаше и други неща, които го озадачаваха. Горе-долу веднъж месечно чичо му ставаше и излизаше преди изгрев слънце. Никога не споменаваше в каква посока и не отговаряше на никакви въпроси, свързани с нея. Никога не се връщаше преди залез слънце и най-големите подозрения на Ранди така и не се оправдаха, понеже той никога не миришеше на уиски, когато се прибираше.

Естествено, един ден Ранди го проследи. Никой не му беше забранявал да го стори, макар да подозираше, че би било посрещнато със силно неодобрение. Така че бе предпазлив. Набързо облечен, той проследи от прозореца стареца с поглед, докато онзи се отправяше към една групичка дървета. Сложи табелката ЗАТВОРЕНО и се впусна в тази посока в хладната предутрин. Забеляза го още веднъж, за кратко, след което Стивън изчезна близо до една скалиста местност и Ранди не успя да намери и следа от него. След половин час свали табелката и закуси.

Още два пъти пробва да го проследи и го изгуби и в двата случая. Това че старецът успяваше толкова добре да го заблуди, го дразнеше, но може би повече го безпокоеше, че в живота му съществува част, която предпочиташе да запази скрита от него — понеже работейки с него и опознавайки го по-добре, той усещаше в себе си нарастваща обич към по-големия брат на баща си.

И тогава една сутрин Стивън го събуди рано.

— Обличай се, — каза, — Искам да дойдеш с мен.

Тази сутрин чичо му сам окачи табелката ЗАТВОРЕНО и Ранди го последва между дърветата, надолу през скалите, покрай хитро замаскирана преграда и надолу по дълъг тунел. Ранди чу шум от плискане на вода и още преди чичо му да запали фенера бе разбрал от ехото, че се намират в доста голяма пещера.

Когато газовата лампа светна, не можа веднага да приспособи зрението си. Накрая успя и установи, че стои пред едно подземно пристанище. Освен това му отне доста време да предположи, че странният обект от лявата му страна може би е някакъв вид лодка на нещо като сух док. Той се приближи и я разгледа, докато чичо му пълнеше и палеше друга газова лампа.

Плавателното средство беше плоскодънно и с U-образна форма. Това под него, което му се беше сторило като карт, обаче, се оказа част от самото нещо. Имаше кормила и от двете страни. От двете страни и в задния край висяха свободно големи метални пръстени. Превозното средство беше килнато на едната си страна и стоеше на извития си ръб. Тези особености на конструкцията, обаче, не породиха нищо друго, освен повърхностно любопитство, понеже всичко останало предизвика у него нещо като преклонение пред красотата му.

Бортовете или страните му — в зависимост от това какво точно представляваше нещото — бяха облицовани с фини бронзови плочки с изумителна форма. Мотивите по тях се виеха и криволичеха, смътно наподобяващи някои от по абстрактните рисунки в Книгата на Келтите,но прободени тук и там от големи кабъри. Откритите площи изглеждаха емайлирани — зелени и червени на потрепващата светлина.