Читать «Конете на Лир» онлайн

Лунната светлина бе приглушена и изкривена от изпаренията над езерото. Хладен бриз полюшваше и приплъзваше белите вейки над водната повърхност. Взирайки се в мрачните дълбини, Ранди приглади няколко пъти якето си, след което пристъпи напред. Като начало присви устни и установи, че гърлото му е пресъхнало.

Въздишайки почти с облекчение, той се обърна и направи няколко крачки в обратната посока. Нощта край него бе особено беззвучна. Той седна на един камък, извади лулата си от джоба и започна да я пълни.

Какво правя тук? — запита се. Как бих могъл…?

Докато заслоняваше пламъка от бриза, погледът му падна върху тежкия бронзов пръстен с Келтски знак, който носеше на показалеца си.

Съвсем реален е, помисли си, и беше негов, и той можеше да го направи. Но това…

Отпусна ръката си. Не искаше да мисли за тялото лежащо зад него в безбрежна депресия на десет или дванадесет крачки нагоре по хълма.

Почти две години чичо му Стивън се беше грижил за него след смъртта на родителите му, там във Филаделфия. Спомняше си деня, в който беше пристигнал — с онзи неотменим полет — и в който възрастният мъж го бе посрещнал на летището в Глазгоу. Беше му се сторил по-нисък, отколкото Ранди си го спомняше, предположи, защото отчасти беше леко прегърбен,. Косата му бе снежнобяла, а кожата му имаше обветрения вид, който придобиваха хората прекарали живота си под открито небе. Ранди така и не успя да научи възрастта му.

чичо Стивън не го беше прегърнал. Просто бе поел ръката му и сивите му очи се бяха приковали за миг в неговите, сякаш в търсене на нещо. След това беше кимнал и бе отклонил поглед встрани. Може би тогава за пръв път Ранди бе забелязал пръстена.

— При мен ще имаш дом, — беше казал — Хайде да вземем чантите ти.

Откъм езерото долетя кратък шум на разплискана вода. Ранди вдигна поглед към наслоената с изпарения повърхност, но не видя нищо.

Те знаят. Знаят по някакъв начин, реши той. А сега, какво?

По пътя до къщата, неговият чичо бързо бе установил, че познанията на Ранди по галски шотландски са ограничени. Беше решил да поправи това положение като разговаря с него изключително на този език. Първоначално това бе подразнило Ранди, който не виждаше голяма полза от него в съвременния свят. Но корените бяха останали, в паметта му се възвръщаха думи и фрази и след няколко месеца той започна да вижда особена красота в Древния Език. Сега бе благодарен за това знание — още едно нещо, за което бе задължен на стареца.

Поигра си с един дребен камък, метна го високо над водата и се заслуша в цамбурването му. След секунди го последва далеч по-шумно цопване. Ранди потрепери.

Цялото онова лято бе работил във фирмата на чичо си за отдаване на лодки под наем. Беше чистил и насмолявал, боядисвал и кърпил, наставял… Беше поемал чартъри все по-често и по-често, докато старецът постепенно оставяше тези неща в негови ръце.

— Доколкото Мери — мир на праха й — така и не ми даде децата, това някой ден ще бъде твое, Ранди. — беше казал. — Научи го добре и то ще те храни цял живот. Ще имаш нужда от нещо тук наблизо.