Читать «Остров Крим» онлайн - страница 7

Едва ли обаче авторът на такъв афоризъм, способен да възхити снобите на Симфи и космополитната паплач в Ялта, може да бъде претендент за президентско кресло. Ключовете към политиката на Острова са все още в ръцете на патриотите, истинските вревакуанти, потомствените военни, съхранили увереността си в своите сили, пазещи Крим до светлия ден на Пролетния поход, до Възраждането на Отечеството. Колкото до съвременните левиатановци, любезни господа… вярно, не бива да си въобразяваме много-много, но и не бива да забравяме за нашия герой лейтенант Бейли-Ленд, а защо от време на време да не си спомняме и за примера на Израел, за Давид и Голиат, за собствения си славен опит, когато нашите малки, но ултрасъвременни форсиз само за седмица премазаха огромна турска армия и накараха съвременните еничари да сключат договор за приятелство. Така че въпреки постоянната и страшна опасност и дори именно във връзка с тази опасност не ни е потрябвал потенциален пораженец за президент. Освен това, господа, защо да не си спомним и за сина, за Андрей Лучников, този същински едва ли не комунист, който вечно кисне в Москва. Ще прощавате, господа, ама това вече хич не е работа. Разсъждавайки по този начин, заприличваме на цекистите гебисти, погазваме свещените принципи на нашата демокрация, пък и какъв комунист е Андрюша, познавам го от дете. Добре, по-уместно ще е да прекратим тази дискусия, темата май е изчерпана…

Приблизително така си представяше Лучников обсъждането на кандидатурата на баща му „в кръговете“. Сети се за това и сега, когато въртеше по серпантината около Сюрю Кая и приближаваше към „Каховка“.

Както винаги мисълта за „кръговете“ го изпълни с тъмен гняв. Паяци и мастодонти, търгаши и дебили, разсъждават сериозно за Възраждане, разбирате ли! Богатите и безнравствените смеят да се смятат за пазители на руската култура. От деца ни говорят за зверствата на болшевиките, но не бяхте ли и вие зверове? Червените разстрелваха хиляди, вие бесехте стотици. Не, не бяло знаме носехте вие от Юг и Изток към Кремъл, а окървавено черно. Жаждата за мъст ръководеше вашите батальони. Либералите като моя баща юнкера или самия генерал Деникин не смееха да произнесат пред вас думата „република“, не смееха да гъкнат за разделяне на земята. Както червените презираха разпъдената „учредилка“, така и вие мразехте Учредителното изборно събрание на народа на Русия. Дори и след поражението вие правехте хайки за Милюков, убихте Набоков-старши, а какъв щеше да е ловът след вашата победа? Ето и сега вече шест десетилетия сте в своята База за временна евакуация, наслаждавате се на комфорт, свобода и спокойствие, докато кръвта на народа ни изтичаше под ботуша на сталинските гадове, докато той с нечувани жертви отблъскваше нашествието на наглите чуждестранни орди, докато и днес тъне в безправие, духовен мрак, скудоумие и лъжа и отново жертва най-добрите си деца, докато такива извънредно сложни и драматични процеси протичат в Русия, вие все още предъвквате с изкуствените си челюсти приказки за Пролетния поход…