Читать «Самозваний доктор Искро Кибритов» онлайн - страница 6

— Влез!

Кибритов влезе.

— Е, приятелю — почена той, — направи ли, което ти наръчах? Тури ли си нозете в гореща вода? Изпи ли горещия чай от лайкучка? Изпоти ли се, премени ли поне две-три ризи? Взема ли от лекарството? Колко пъти взема досега, ако си вземал?

— Не съм още нищо направил.

— Как! Ах какъв човек! А защо, моля ти се, да не направиш, което ти казах? Кое ти възпрепятства? Не за здравието ти ли се тиче?

Той не ме питаше, а простичко речено караше ми се с едно неприятно до отвращение клензуване. Като ми говореше, гледачите му бяха впити в моите очи, като че искаше да прочете в тях разположението ми и тайните на вътрешните ми помисли, халис доландарджия! Аз мълчах и продължавах да го гледам с учудвание.

— Какво мълчиш, като… или не чуваш, отговаряй, защо?

Кипна ми, но сдържах се.

— Не рачих.

— Тъй кажи. А защо не рачи? — продължи той в същия тон. — Какво ти побърка, моля те, да употребиш едно просто, но спасително средство?

— Предписанията на доктора Владка, па и защото не рачих да се излагам на нова простуда.

— Среди едно горещо лято, нели? Казах ти да се оставиш от конските екими.

— Но аз взимам дози хинин и не ща да бъркам лекарствата, за да не ми повредят.

— А кой ти каза, моля те, че моето лекарство ще повреди на твоя хинин?

— Не знаях.

— Това е то, не знаеше. Направи и вземи поне довечера наръченото. Ето аз ще дойда надвечер да те навестя и да ти помогна, па ако видя, че с добром не рачиш, силом ще те накарам да изпълниш заръките ми.

Чекай, мисля си, да видя догде ще го изведе нахалството му.

— Благодаря, приятелю, не се труди за малки работи.

— Обещай, че ще изпълниш заръките ми.

Досмеша ме.

— Може — рекох.

— Не „може“, а речи „ще“: аз неопределености не обичам!

— Не знаях, приятелю, че си бил толкоз настойчив, добре че ми го каза. Ето, отговарям ти — ще.

— Е тъй те обичам. Сега сбогом, до утре.

— Със здраве.

IV

Привечер доктор Владко замина да ме види и ми обяви, че треската ми съвсем изчезнала сега засега, че ако не се яви през идущата нощ, на утрото аз ще бъда здрав-здравеничък и няма нужда той да ме посещава повече, разве в случай на някой нов припадък. И наистина треската ми бе изчезнала. През нощта спах спокойно, не усетих никакви симптоми за ново неразположение. На заранта се събудих в пълните си сили, здрав, весел и в добро разположение на духа. При всичко това аз погълнах още една доза хинин, облякох се, поразходих се в двора, върнах се и си полегнах на канапето, за да си отпочина и да си попремисля за длъжностите, когато Кибритов изненадейно дойде. Тоя път той нито изпъхтя, нито изкряка, нито дори похлопа на вратата, а се вмъкна като някой внезапен съгледатай. Догневи ме, та ми заболя главата от яд. Влезе, знаете, и веднага ме попита:

— А що, направи ли?

— Направих — излъгах аз.

— Е, как си сега?

— Отлично.

— Е, видиш ли, маловернико, тартюфе, мизантропе, не вярвай сега в моите медицински познания!

Напуши ме смях. Тоз път не се удържах и се засмях.

— Що се смееш? Смешно ти е сега, а? Сега, като ти мина, като си вече здрав, какво ще речеш, зли ли те посъветвах? Мъчно ли беше да употребиш най-лесното и най-употребителното средство? Ха ставай сега и черпи. Где е стопанката ти да я поздравя с оздравяванието ти?