Читать «Самозваний доктор Искро Кибритов» онлайн - страница 9

— Какви са тия празни, които ми говориш? Ако имаш намерение да ми заемнеш, добре; ало ли не, кажи ми просто, нямаш или имаш, а не даваш, и аз ще си ида без нищо. Аз ще си ида, но за сетнините ми ти мисли: ти ще отговаряш през Вечния съдия, който вижда и чете тайните замисли в сърцата на хората!

— Бошлаф са тия. Ако беше това истина, Бог щеше да ти извика пръв: „Спри, негоднико, не омайвай очите на света с твоите преструвки, не затуляй ушите на хората с твоите басни.“

Както следваше, най-сетне Кибритов пламна, очите му светнаха тъй, щото и шарените стъкла от очилата му не можаха да скрият яростта му. Той скочи на нозе, стисна си дясната пестница и рече:

— Помни си това, ще дойде голям ден — малка пита, като утре ще си видим сметките, не се надявах на твоето безчестие!

— Както не се надявах, че ще те видя такъв безочлив — отговорих.

— Ти скъпо ще ми платиш за нанесеното оскърбление!

— А ти за нарушеното и силом отнето ми спокойствие, тъкмо когато от два-три дни насам най-много се нуждаех от него.

Кибритов си излезе сърдит, фуриозен. Но скоро след неговото премахване втресе ме тъй силно, щото на часа трябваше да викам доктора Владка.

— Та ти снощи беше добре, тъй добре!… Как тъй, какво ти стана пак и в един такъв неуречен час?

Аз му разказах всичката си комедия с Кибритова. Той се смя и негодува.

Дозите хинин изново ми бяха приписани. Не обичах хинина и се нажалих, че ще бъда принуден пак да гълтам това прегорчиво лекарство, и рекох на доктора:

— Господине докторе, тая заран се нагълтах с доста горчивини, пак ли ми приписваш хинин?

— Това е то, приятелю — отговори докторът смеейки се, — шарлатанинът доктор Кибритов ти е дал наместо хинин жлъчка, и в твърде неуместна доза; ала и това нищо: след малко и тоя припадък ще ти мине за всегда. Тъй ще бъдеш отърван заведнъж от две трески, едната от простуда, сиреч febrix simlex petrohanensis, другата Кибритовска или febrex Kybritosa. Само за напред гледай да се не срещаш с тоя фанфарон, за да не ти дразни жлъчката.

Аз оздравях наскоро и поченах навреме прекъснатите си занятия; но всякога, когато срещах Кибритова отблизо или от далече, сякаш ме обливаше студен пот и като че му се искаше да ме втресе от гняв.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Николай Аретов

Публикация

Васил Попович, Съчинения, Издателство „Кралица Маб“, С. 2000, ISBN 954-533-030-2

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7384]

Последна редакция: 2008-05-14 22:30:00