Читать «Совалка» онлайн - страница 3

Прекарваше дълги часове над книгите и купуваше нови и нови. Изчете легенди, истории, приказки и узна какво са сторили други хора с моите три желания. Понякога се смееше от сърце, друг път се навъсваше и прехапваше устни.

Мнозина от тях съвсем не изглеждаха глупави, ала в крайна сметка желанията неизменно им носеха мъка. След прибързани решения някои се връщаха към предишното положение, други пожелаваха прекалено много и губеха разсъдъка си. Нарядко се срещаха философи, които заявяваха, че са щастливи в малката си градинка. В изпълнението на трите желания като че нямаше капка коварство. Всеки получаваше точно каквото поиска. И все пак всички страдаха от властта, която им давах, понякога страдаха неописуемо.

Когато мислеше за това, Макилейни Тобин пощипваше устната си и се навъсваше. Твърдо реши да ме надхитри. Според мен не бе честно — желанията си бяха негови. Значи не мен, а себе си трябваше да надхитри. Интересно, дали имаше чак толкова ум? Никой друг не бе поемал подобно начинание. Мисля, че не му се сърдех — аз никога не се сърдя.

Докато Макилейни Тобин се подготви за мен, минаха две години, през които бе избрал и отхвърлил хиляди желания. Разбрах, че е готов, защото започна да страда.

— Може ли да поговорим, преди да ти кажа желанията си? — запита той, когато ме зърна отново.

— Разбира се.

— Когато изпълняваш желание, цялостно ли е то? Например, ако поискам да стана птица, дали ще е птица като другите, или ще се различава?

Усмихнах се.

— Макилейни Тобин, ти си първият човек, който ми задава този въпрос. Да, ще се различава, защото в теб и във всички хора има нещо недостъпно дори за мен. Една малка частица, която е съвсем като теб и все пак различна. Тя може да наблюдава и чувства, но само според твоите правила. Няма воля; не може да те управлява дори отчасти. Ти си я изградил сам, но нито ти, нито аз можем да я докоснем, променим или унищожим. Каквото и да поискаш, трябва да я носиш със себе си.

— Очаквах го. Душа, а?

— Не знам. Не разбирам от тия неща. Просто изпълнявам желания. Ако искаш да узнаеш…

Той поклати глава.

— По-добре да не знам.

— Ти наистина си удивителен човек, Макилейни Тобин.

— Да. Кажи ми, мога ли да отложа едно, две или всичките три желания?

— Разбира се; те са твои.

— А мога ли да ги свържа тъй, че изпълнението на второто да започне едва след първото?

Личеше, че е предпазлив човек.

— Да.

Той помълча и очите му блеснаха. Внезапно запита:

— Как може човек да избегне наказание за постъпките си?

— Като умре…

— А — каза той. — Много добре, готов съм да изкажа желанията си.

Зачаках.

— Първо: от мига, в който се събудя утре сутрин до момента когато заспя вечерта, искам пълна покорност от всички хора и пълна власт на своята воля над тяхната.

— Прието.

— Второ: искам пълна безнаказаност за която и да било своя постъпка през този ден.

— Ти наистина си невероятен човек, Макилейни Тобин. Значи желаеш смърт?

— В никакъв случай — изкиска се той. — Виждаш ли, утре непременно ще извърша нещо, заслужаващо смъртно наказание.