Читать «Совалка» онлайн - страница 12

— Часът е шест, господине.

— А, Ландис… Добре. Мръдна ли „Синтетик ръбър“?

И тъй денят на неговото могъщество започна отново. Пак нареди на дрипавия младеж да се самоубие, нахълта в кантората, уреди договорите, заповяда на Крил да умре, извърши безсмислените убийства, прибра се, уби Ландис и легна да спи. И пак щом затвори очи, дочу звънеца. Сигурно беше полицията. Пак се усмихна и загледа как цигарата му расте в пепелника, пак уби Ландис и пак, и пак, и пак преживя този ден напред-назад, напред-назад. Тялото вършеше всичко както първия път, умът му също, но дълбоко в него имаше нещо, което дори аз не мога да докосна или унищожа, нещо, което ридаеше и стенеше, ала нямаше своя воля, което страдаше, крещеше и изпитваше неописуем ужас, а нямаше сила дори да полудее… Това бе единственият начин. Той не можеше да умре, защото заслужаваше смърт, а сам си я бе отказал.

Третото желание го чака да се събуди на сутринта.

— Тази история е истинска — каза човекът.

— Вярвам ти. И… кога се случи? — запитах аз.

— Кога ли? Кога? Нима ще ми говориш за Макилейни Тобин и… време?

— А-а… и защо ми разказа всичко това?

— Защото след второто си желание Макилейни Тобин… спря. А когато изпълнявам желания, те трябва винаги да са три. Затова, нали разбираш, работата ми приключи. Искам да кажеш на хората, че повече нямам какво да правя тук.

И той ме напусна.

Може изобщо да не е идвал. Но това е разказът, който написах снощи.

Информация за текста

Theodore Sturgeon

He Shuttles, 1940

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1624]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:45