Читать «Совалка» онлайн - страница 6

— Божичко! — възкликнах аз и свалих пръсти от клавишите. — Трябва ли да обикаляш света и да разрешаваш на хората подобни неща?

— А ти трябва ли да пишеш разкази? — запита човекът.

— Ами… от това си изкарвам хляба. А ти…

Той кимна.

— За да продължа да съществувам.

— Че каква раз… А!… разбирам. Искаш ли вино?

— Благодаря.

Той протегна малка кристална чашка, тя докосна ръката ми и се напълни. Върху кожата… остана бледо петно.

— Продължавай — казах аз.

— Сайкс! — кресна Тобин, щом влезе в кантората.

— Да, господине.

Виж, със Сайкс беше малко досадно, защото и при новата абсолютна власт на Тобин щеше да си остане съвсем същият.

— Свържи се с всички агенти на Стоковата борса. Да бъдат тук точно в десет. Госпожице Туиг! Подгответе за всеки от тези хора договор, че ми отстъпва безвъзмездно деветдесет процента от имотите, средствата и капиталовложенията си, както колективни, така и частни. Госпожице Алън, искам Крил да се яви незабавно. Фаръл! Сайкс, къде по дяволите е Фаръл? Закъснял с три минути? Като дойде, уволни го. Вече седем години работи при мен, трябваше да се научи на дисциплина. Госпожице Бетъридж, прочетете ми пощата без личните писма. Госпожице Уилис, погрижете се за личните. Филипс, вложи всичко в „Синтетик ръбър“. Днес ще скочи с два пункта. Няма да го изтърва. Сайкс! По дяволите, къде… а, тук си бил. Не искам да виждам никого, освен Крил. Ако звънят Търстън и Грийнблат, откажи им. Фаръл! Къде… А, добре, Сайкс. Благодаря. Повиши Губър, но да взима десет долара по-малко от Фаръл. Изчезвай.

И денят почна както винаги без произшествия.

Влизайки в кабинета, Тобин захвърли палтото и шапката си. Вездесъщият Сайкс ги подхвана преди да докоснат дебелия килим.

— Друго, господине?

— Да. Върви по дяволите. Чакай! Не го приемай буквално, човече! Захващай се с прехвърлянето на собственост. Скоро ще работиш за най-богатия човек в цялата история на човечеството. А сега се размърдай!

Откъм интерфона долетя дискретно покашляне.

— Е?

— Седемстотин и дванайсет души от Стоковата борса са на път към голямата заседателна зала. Останалите не могат да бъдат намерени или отказват да дойдат без допълнителна информация.

— Отказват ли? Кажете им, че ако не се явят незабавно, целият финансов свят ще рухне… само че този път наистина. Кажете им, че ще обясня всичко, когато пристигнат. Това ще ги стресне. Познават ме.

— Да, господин Тобин. Господин Крил чака да влезе.

— Крил, а? Пратете ми го веднага.

Брокерът беше строен мъж с широко чело и остра брадичка. Целият бе пребледнял — лицето, очите и ръцете. Прекоси кабинета и опря длани в бюрото на Тобин.

— Добре, Тобин. Признавам. Твърде много твои хора душат насам-натам. Знаех, че ще усетят.

— Тогава защо ми даде погрешна цена за „Синтетик“?

— Ще ти кажа и ако имаш поне капка човечност, ще ме разбереш.

— За съжаление, Крил, днес нещо не съм твърде човечен — отвърна Тобин и се усмихна. — Казвай все пак.