Читать «Случаен делфин» онлайн - страница 8

Сандра бе станала част от живота му, както и той част от нейния. В много отношения животът му почваше от мига, когато отвори очи и я видя до бялото легло.

Един ден тя го завари в градината да дрънка на китарата и да пее с печален глас „Блус за болницата Сейнт Джеймс“. Несъмнено беше щастлив.

— Стив — тихо каза тя.

Той вдигна глава, усмихна се и дългите му пръсти пробягаха по струните, приключвайки мелодията с буйно арпеджио. Сандра взе китарата, сложи я на тревата, после седна в скута на Стив и отпусна глава на рамото му.

— Чудак. Още се питам кой ли те е учил да свириш така.

— Цар Нептун — усмихна се той.

— Значи е чудесен учител. Нямаш представа колко различен си, Стив. По-мил. Толкова много неща узнах за теб… Да си призная, не вярвах, че ще имаш сили да изтърпиш всичко това. Винаги си бил толкова мекушав. Но ти се хвърли като античен герой в най-голямото начинание, предприемано някога и победи. Освен мен никой не знае за паметта ти; и единствената разлика, която виждат, е че сега си десет пъти по-истински мъж отпреди. Мисля, че си чудесен, нали?

— Просто бях послушно момче, скъпа, и вършех каквото ми кажеш. Всеки би го постигнал, ако имаше теб, да го водиш. — Той докосна ухото й с изящния си нов нос и вдъхна аромата на златисто-червените коси. Тя се разсмя.

— Не съм дошла да създаваме дружество за взаимни похвали. Идвам да ти кажа, че Бабс Фреснър организира парти в твоя чест. Нямам представа как е открила, че те разбулват идната седмица, но фактът си е факт. И проявява типичното си чувство за хумор. В твоя чест всички ще бъдат костюмирани като чудовището на Франкенщайн.

— Ама че симпатяга! Как ще се измъкнем?

— Няма да се измъкваме, скъпи. Не смяташ ли, че е крайно време да се пораздвижим?

— Ще се справим ли?

— Можем, стига да не се свираш в тъмните кътчета с разни особи!

— Ревнуваш ли? — прошепна той.

— Ужасно.

Бабс се оказа типична смахната дебютантка от света на киното — лъскава коприна и добре разиграна наивност. Има фигура като бутилка от Кока Кола, помисли Стив, докато двамата със Сандра влизаха в салона.

Бас беше облечена с елегантен саван, а под очите й се тъмнееха изрисувани сенки. Хвана Стив за ръцете и сърдечно се вгледа в лицето му. Ефектът бе потресаващ.

— Бабс! — усмихна се Стив. — Чудесна си. По-грозна жена не бях виждал.

— Старомоден както винаги, нали? Здрасти, Сандра. И ти не си зле.

— Предавам се.

— О! — възкликна Бабс. — Просто така ми хрумна. Елате да ви представяна гостите.

И те тръгнаха. Сандра се движеше плътно до него като президентска секретарка, нашепваше имена, импровизирани шеги и отговори; побутваше го, замазваше грешките и даваше знак кога да се оттегли. От време на време неусетно променяше темата; понякога Стив се правеше, че не дочува. Справиха се добре.

Където и да отидеше, Стив попадаше сред възхитена тълпа. Хирургическото дело на Дюбоа бе изключително. Обсипваха го с хиляди въпроси и поздравления. Именно сред една такава група той внезапно усети злобен и неприязнен поглед. Обърна се към човека до себе си.