Читать «Случаен делфин» онлайн

Теодор Стърджън

Случаен делфин

Брей че чудо е жабокът… Уж стои, а пък клечи. Уж върви, а пък хвърчи.

Е, и делфинът е нещо подобно. Не е риба, но плува. Не е птица, но лети. Живее като на шега и пет пари не дава за никого. Питайте Уакър. Той някога беше делфин. И от време на време пак му се случва.

Уакър караше полунощната вахта на „Морски зефир“. Не беше като другите. Когато имаше настроение, можеше да бъбри до посиняване, обаче не му се случваше често. Саможивец; образован, умен и напълно смахнат.

„Морски зефир“ беше стар кораб, но инак здрав и спретнат. Караше товар авиационен бензин от Тексас Сити за Бостън. А знаете ли какво е авиационен бензин? По-висок октан просто няма. Плиснеш ли го нагоре, не стига до земята. Ако оставиш цяла кофа на палубата, изпразва се за четирийсет минути. Направо виждаш как изпаренията излизат от трюмовите отдушници като мараня над нажежен асфалт. Трябва непрестанно да поливаш палубата, за да поддържаш ниска температура, а за цигарите по-добре да забравиш. Взривоопасен, тъй го наричат и това означава, че напече ли слънцето колкото да се изпотиш, отделя избухливи изпарения. Рядко го превозват с петролни танкери като „Морски зефир“. Използват специални кораби, където всички отдушници са запечатани и за изпаренията има специален общ тръбопровод към най-високата мачта. А на „Морски зефир“ имаше отделен отдушник за всеки от двайсет и осемте резервоара. Но компанията се подмами от изгодните условия и сключи договор.

Танкерът безпрепятствено прекоси Мексиканския залив и проливите край Флорида, после се отдалечи от брега и мина покрай Бахамите. Около фара Грейт Айзък срещна вълнение и пълно безветрие. Димът от комина се издигаше право нагоре и беше непоносимо горещо.

Когато се поотдалечи от островите, старото корито взе да върти номера. Рядко се среща подобно нещо — нито полъх на вятъра, а морето е като релефна карта на Скалистите планини. Клатеше ли? И още как. Корабът се подпираше на кърмата и бавно почваше да се надига, сякаш имаше очи на корема и искаше да надникне какво става. После заравяше нос и небето се връщаше на място.

Мирисът на бензин пропиваше всичко, защото нямаше вятър да го отвее. Хората го ядяха, спяха с него. Когато корабът забиваше нос, невидимата маса изпарения плъзваше назад и ги задавяше; щом се изправеше, облакът минаваше по-напред. Тъй продължи трийсет и шест часа.

В анкетата на Морската комисия се казва, че „Морски зефир“ избухнал поради технически дефект; вероятно товарът бил проникнал през шевовете на резервоар номер 9 към машинното отделение. Дрън-дрън! Избухна заради един глупак на име Тортугас.

Той застъпваше на вахта от четири до осем и преди в пет да слезе до камбуза, отнесе на закритата палуба няколко кофи. „Морски зефир“ беше кораб с висока кърма, средна надстройка и закрита палуба под нея. От вълните се люшкаше яко като всеки нормален танкер, тъй че главната палуба се мокреше здравата. Тортугас метна кофите вътре, блъсна водонепроницаемата врата и бързо се изкатери по трапа към горната палуба. Не си направи труда да залости вратата, защото не искаше да се намокри. Дреболия, нали?