Читать «Случаен делфин» онлайн - страница 3

Изведнъж между сигналните светлини на танкера се надигна огромен жълт пламък и полетя към луната. Стив Рауп усети как го изпълва мощна възбуда; ето най-сетне нещо вълнуващо, нещо различно и ново. Трескаво взе да разплита възела около халката и в този миг една грамадна вълна жестоко подметна малкото корабче. С отчаян вик Стивън Рауп политна зад борда заедно с котвата.

На „Морски зефир“ Уакър се изтръгна от размислите, защото откъм лявата страна на надстройката долетяха кънтящи трясъци. Вратата на закритата палуба! Не бе залостена и се тряскаше при всяко лудешко люшване на кораба — стомана срещу стомана при издигането, стомана срещу дърво при пропадането. Уакър хукна натам като луд, но преди да направи и две крачки, блесна неминуемата искра.

Облаче от прозрачен син пламък разцъфтя, увисна за миг над палубата и изчезна. Раздаде се звук като чудовищна кашлица и над отдушника на резервоар №4 изригна огнен стълб; той се издигаше все по-високо и по-високо, а горещината засмукваше изпаренията и създаваше нови. Върхът на отдушника се нажежи до червено, после отхвръкна. Половин секунда по-късно четвърти резервоар избухна. Надстройката хлътна надолу. Искрите се разхвърчаха напосоки към вече изчезналата радиорубка, после №3 и №5 гръмнаха едновременно. Ставаше доста напечено и Уакър хукна назад, като крещеше през илюминаторите.

Екипажът наизскача сънен и стреснат. Едни бяха навлекли работните комбинезони, други не. Някои бяха спокойни, но повечето едва се удържаха от паника. Сякаш грамадна усойница се виеше насам-натам, търсейки да грабне най-напред уплашените. Някои просто стояха и мигаха срещу огъня. Други бягаха в кръг като хванати плъхове, прекалено стреснати, за да изтичат към лодките.

Уакър държеше да си намери спасителна жилетка. Понечи да слезе в трюма, но се дръпна като видя долу Тортугас, премазан от нозете на подплашената тълпа. Така бе платил за глупостта си. Уакър скочи в коридора през един от илюминаторите и нахълта в жилищното помещение. Докато смъкваше от рафта три жилетки, палубата осезаемо пропадна под краката му. Този път той прескочи Тортугас без колебание.

На палубата цареше истински хаос. Едно е да спускаш лодките при нормална тренировка, а съвсем друго — да се бориш едновременно срещу вълните и паниката без друг командир освен боцмана… ако изобщо може да се нарече командир човек, който крещи смислени заповеди на озверяла тълпа. Тримата помощници, Стареца, радистът и двама от вахтените моряци бяха изчезнали заедно с надстройката.

Парните котли изгърмяха. Слава Богу, предпазните клапани си свършиха работата.

Отпред изригнаха още два резервоара, корабът бясно подскочи и се преметна. Грамадна вълна разби дясната лодка, а лявата се килна към палубата и вече не ставаше за нищо.