Читать «Котаракът Хеликс» онлайн - страница 15

— Ами да — потвърдих аз, без да крия учудването си. — За твое добро е, ще знаеш.

— Естествено — каза котаракът. — Знам го от самото начало. Ако не печелех нещо от цялата работа, щях отдавна да сложа край.

Звучеше логично, но не ми се хареса.

— Добре — казах. — Давай!

— Пит! — обади се Уоли. — Този път искам да го държиш много здраво, с двете ръце. Разпери пръсти колкото се може повече, а ако има начин, затисни го и с лакти. Мисля, че ще научиш нещо… много интересно.

Леко озадачен, аз изпълних молбата. Въпреки опасенията ми, Хеликс не възрази.

— Добре — каза Уоли. — Сега Те се оттеглят. Накарай го да близне бутилката.

— Хайде, Хеликс — задавено прошепнах аз.

Розовият език се стрелна напред. Шишето трепна едва забележимо. Настана тревожно мълчание.

— Мисля… че… ще… успея…

Двамата с Хеликс чакахме.

Изведнъж нещо дълбоко в мен се усука болезнено. От потресение едва не припаднах. Дълбоко в мозъка ми отекна пронизителен писък — писъкът на Уоли, който заглъхваше в далечината. Сетне глухо долетя звук като от нещо разкъсано. Беше ужасно.

Залитнах назад и задъхан се подпрях на шмиргела. Хеликс продължаваше да лежи неподвижно. Ребрата му бясно подскачаха. После той се надигна, пристъпи към мен и ме погледна право в очите.

— Е, спипаха твоя приятел.

— Хеликс! Откъде знаеш?

— Защо си тъй невъобразимо тъп, Пит? Знаех през цялото време. Ако толкова държиш, ще ти обясня. Може пък това най-сетне да ти докаже, че човекът е много, ама много глупаво същество.

— Давай — изпъшках аз.

— Ние с теб току-що бяхме включени в извънредно забавна двойна игра — той се изкиска самодоволно. — Грегъри правилно предполагаше, че не чувам разговорите му с теб… и това бе крайно досадно. Знаех, че има нещо нередно, понеже не вярвах чак толкова да ме променяш само от добро сърце. Но… още някой подслушваше и знаеше всичко.

— Още някой ли?

— Естествено. Забрави ли за Тях? Те бяха твърде заинтересовани от възможността да докопат нашия общ приятел господин Грегъри. Като духове от по-низш разряд, за Тях не бе трудно да се свържат с мен. Помолиха ме да им подхвърля душата на господин Грегъри. — Той се изкиска злорадо. — Обаче аз реших да използвам положението. Виждаш ли моето превъзходство? Казах им да изчакат; казах, че ще получат Грегъри, когато приключа с него и нито миг по-рано. Те ме послушаха, защото от мен зависеше да им дам каквото желаят. Затова не се намесиха при прехвърлянето.

— Ах, мръсник такъв! — избухнах аз. — Да му погодиш такъв номер след всичко, което стори за теб!

— На твое място не бих го защитавал — студено отвърна котаракът. — Той смяташе да измами и теб. Знам всичко за вашите планове; не се и опитвай да криеш. Отначало той искрено възнамеряваше да използва моето тяло, но все си мислеше, че твоето ще е по-подходящо. Макар че защо го предпочиташе пред моето… е, все едно. Няма значение. Както и да е, планът му бе от шишето да се прехвърли в мен, а след това в теб. Затова поръча да ме държиш здраво — искаше добър контакт.

— Как… как, по дяволите, узна това?

— Той сам ми призна. След като бях достигнал задоволителен етап на развитие, казах му, че знам всичко. О, да, подлъгах го да ми вгради телепатичен център! Той си въобразяваше, че създава влечение към алкохола! Навреме се сети да спре, но вече можех да контактувам с него. Ако беше продължил още малко, щях да се свързвам и с теб по този начин. Във всеки случай моето отношение го отрезви и той разбра, че няма начин да ме заеме. Предложих му да обединим сили, за да завладеем теб.