Читать «Котаракът Хеликс» онлайн - страница 14

Дълбоко поех дъх и съвсем бавно преброих до десет. После извадих две чаши от шкафа, сварих ново кафе и налях. Докато Хеликс приключваше със закуската, аз отидох да си купя револвер.

Когато се върнах, заварих го да спи. Промъкнах се на пръсти в кухнята да измия чиниите, но ги заварих натрошени. Явно такава бе неговата представа за окончателен аргумент. Скръцнах със зъби и почистих. После влязох в лабораторията и заключих отвътре.

— Уоли!

— Какво?

— Слушай, братко, трябва да свършим днес… още сега. Хеликс си е въобразил, че притежава всичко тук, включително и мен. Казвам ти, повече няма да търпя! Тази сутрин едва не го убих и ако тия глупости продължават, точно тъй ще направя. Уоли, готово ли е всичко?

Уоли изглеждаше малко притеснен.

— Да… Пит, чудесно ще бъде! Господи, пак да ходя нормално! Да чета комикси, да ходя на кино или да гледам мач! Е, добре… да приключваме. Та, какво каза за Хеликс? Станал е малко… ъ-ъ-ъ… нетактичен, а?

Изсумтях.

— Меко казано. Смята се за голяма клечка. Аз съм просто наемен работник.

— Пит, той каза ли нещо… нещо за мен? Не се засягай, но… смяташ ли, че е безопасно? Ако казваш истината, той се превръща в личност. Не искам това да стигне твърде далече. Да ти кажа, Те усещат, че става нещо. Последният път, когато ме вкара в Хеликс, гъмжаха наоколо на рояци. Като схванаха, че го променям, веднага се отдръпнаха, сякаш не искаха да ми пречат. Казвам ти, Пит, и Те кроят нещо.

— Как тъй „и Те“ — бързо запитах аз.

— А, нищо. Просто Хеликс ми е едната грижа, а Те — другата. Защо?

Това никак не ме облекчи. Уоли навярно знаеше, че възнамерявам веднага след смяната да убия котарака и по този начин да го лиша от няколко години плътски наслади. Но си мълчеше. Имаше какво да губи.

Отнесох шишето в кухнята и го измих, колкото да поотложа решението. После го оставих на мивката, отидох да заредя револвера и го пъхнах в чекмеджето. След това върнах шишето на масата — сигурен бях, че Уоли не подозира за револвера и не исках сега да узнае — и отидох да търся Хеликс.

Нямаше го.

Възглавничката, върху която обикновено спеше, бе още топла; какво ли кроеше сега?

Трескаво обиколих целия апартамент, но останах с празни ръце. Ама че време бе избрал да изчезне! С примирена въздишка се върнах в лабораторията да кажа на Уоли.

Хеликс седеше на масата до шишето, сучеше мустаци с преобразената си лапа и изглеждаше крайно доволен.

— Е, добри ми човече — посрещна ме той, — какво те тормози?

— Мътните да те вземат, котако — сърдито изръмжах аз, — къде беше?

— Тук-там — лаконично отвърна той. — Ти си не само глупав, но и сляп. И внимавай какви ги говориш.

Премълчах. Имах си по-важни грижи. Как да го убедя да близне шишето? Само с валериан нямаше да стане, не и в сегашното му настроение. Тогава?…

— Предполагам — заяви Хеликс, — че желаеш отново да предприема стария ритуал с шишеблизането, ако ми позволиш така да се изразя.