Читать «Котаракът Хеликс» онлайн - страница 13
Теодор Стърджън
Кипнал от гняв, онази нощ аз обикалях с часове, докато измислих идеалното решение. То изискваше гибелта на скъпия ми Хеликс, но сега нямаше да го оплаквам особено. И щеше да освободи Уолъс Грегъри. Пускам човека да завладее котешкото тяло, после убивам котарака. В този момент и двамата са защитени, а аз оставам сам. И в дома ми се възцарява покой.
Около четири сутринта се дотътрих до вкъщи и заспах като труп. Бях грохнал и сигурно щях да проспя целия ден. Но това не допадна на Хеликс. Още в седем и половина той плисна отгоре ми чаша ледена вода. Изругах най-свирепо.
— Ставай, лениво прасе — любезно отвърна той. — Искам си закуската.
Обезумял от ярост, аз се изхлузих от завивките и извисих снага над него. Той стоеше съвършено спокойно и ми се хилеше. Явно не изпитваше и капчица страх, макар да виждах, че е напрегнал крака, готов да отскочи назад, напред или настрани, ако замахна към него. Нямаше да улуча и проклетникът го знаеше много добре.
После си спомних какво ще му сторя и на гърлото ми заседна буца. Извърнах се с просълзени очи.
— Добре, Хеликс — казах, когато си възвърнах дар-слово. — Ей-сега.
Той ме последва в кухнята, седна и загледа внимателно как варя яйцата. Постарах се — Хеликс изобщо не ги ядеше, ако не бяха варени точно две минути и четирийсет и пет секунди — после извадих неговите и ги нарязах на ситни кубчета, както обича. След това ръснах отгоре мъничко валериан. Хеликс повдигна вежди. От седмици не му бях давал валериан. Използвах го само за награда, когато се справяше изключително добре. А напоследък не ми беше до награждаване.
— Е — каза той, бършейки деликатно устата си, — виждам, че малкият сеанс на примитивен самоанализ, в който се увлече след снощното избухване, ти е подействал добре. Между нас няма да има никакви търкания, Пит, ако продължиш с това поведение. Мога да изтърпя почти всичко, но не и фамилиарните обноски.
Задавих се с къшей хляб. Ама че титанично нахалство! Той си мислеше, че ми е дал добър урок! За момент се изкуших да му натрия носа, но с усилие се въздържах. Не исках да заподозре нещо.
Изведнъж той катурна чашата си от масата и строго запита:
— Ти на това кафе ли му викаш? Незабавно свари ново и тоя път гледай да внимаваш.
— Ти внимавай — рекох аз. — Учил съм те да казваш „моля“, когато желаеш нещо.
— Я стига с тия превземки — отсече скъпото животинче. — Вече би трябвало да знаеш какво кафе предпочитам. Не е нужно аз да те уча. — Посегна през масата и катурна моята чаша. — Сега щеш не щеш, трябва да свариш още. И да ти кажа, повече няма да търпя глупости. От днес нататък слагам край на тази гнусна демокрация. Ще вършиш всичко както
