Читать «Финансистът» онлайн - страница 19

— Как се казвате, млади човече? — попита той и се облегна в дървения си стол.

— Каупъруд.

— И работите за „Уотърман и Ко“? Вероятно искате да се проявите. Затова сте дошли при мен, нали?

Каупъруд само се усмихна.

— Добре, ще взема брашното. Имам нужда от него. Оформете сметката.

Каупъруд излезе забързано. Веднага отиде в посредническата кантора на Уолнът Стрийт, която беше свързана с неговата фирма, поръча да закупят необходимото му зърно по пазарни цени и се върна в кантората.

— Бързо успя да свършиш работа — каза Хенри Уотърман, след като Франк му докладва. — И си продал двеста бурета на Джендърман, така ли? Чудесно! Той не е наш клиент, нали?

— Не, сър.

— И аз така мислех. Е, щом се справяш с такива задачи, няма да останеш дълго при счетоводните книги.

За кратко време Франк стана позната личност в много от посредническите кантори, а също и на стоковата борса. Правеше платежните баланси на фирмата, купуваше попадналите му отделни партиди от необходими стоки, привличаше нови клиенти, справяше се с излишъците, като ги продаваше на малки партиди в непознати райони. Братята Уотърман не можеха да се начудят на лекотата, с която той вършеше всичко. Франк очевидно притежаваше рядката способност да печели доверието на хората, да завързва приятелства, да установява контакти с нови търговски среди. Сякаш млада кръв се вля в старите вени на фирмата „Уотърман и Ко“. От всичко това печелеха и клиентите. Джордж предложи да изпращат Франк из зърнодобивните райони, за да увеличи сделките, и Франк се залови и с тази задача.

В навечерието на коледните празници Хенри каза на Джордж:

— Трябва да направим един достоен подарък на Франк. Той не получава заплата. Дали петстотин долара ще бъдат достатъчни?

— В наши дни това са много пари, но според мен той ги заслужава. Не само оправда надеждите ни, но ги и надмина. Роден е за търговия.

— А той самият какво казва, доволен ли е?

— О, мисля, че е напълно доволен. Всъщност ти го виждаш толкова, колкото и аз.