Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 82

Сракандаев — с голяма компания — се появи, когато спектакълът вече беше започнал, и Стьопа влезе в залата заедно с него. Сракандаев имаше място точно пред сцената. Стьопа си намери едно до стената, откъдето виждаше първия ред, и загледа пиесата, като се стараеше да не изпуска от поглед Сракандаев.

Сюжетът се градеше на това, че президентите на Русия и САЩ имаха свръхсекретна линия за връзка, неподвластна на електронно наблюдение от страна на транснационалните масонски структури. Пратките, с които двамата лидери си разменяха подаръци и бележки, в които единствено можеха да си кажат всичко, което наистина мислят за живота, се доставяха с кучешки впрягове през Беринговия проток и практически никой на света не знаеше за този канал, така наречената „студена връзка“. Никой освен доктор Гулаго.

Неговият план беше циничен и жесток — той възнамеряваше да открадне матрьошките, които руският президент изпращаше на американския си колега, и да ги смени с пакет храна за маймуни. Оскърбен до дъното на душата си, Буш според сметките на доктор Гулаго щеше да започне ядрена война, без да дочака следващата кучешка поща. Това беше интригата.

През първия акт Бонд преследваше злодея по цялата сцена, но все не можеше да го хване — доктор Гулаго можеше да се преобразява в другите действащи лица. Освен това можеше да се обгръща в мъгла. Мъглата, осветена от десетки лазерни лъчи, изобилно се смъкваше в залата от сцената — на ръба й бяха наредени няколко корита сух лед. Паралелно на шпионската интрига вървеше любовната, която свършваше с натуралистична сцена: Бонд успя да съблазни мъжеподобната помощничка на доктор Гулаго и в момента на върховен екстаз тя му издаде тайната квартира на доктора — ледено иглу насред Беринговия проток.

Скоро Бонд с боброва парка от Кензо вече наближаваше леденото иглу с впряг от десет бели бултериера. След още няколко минути доктор Гулаго с демоничен смях падна в борбата, като разхвърляше по сцената пенопластови блокове, изобразяващи лед. Цивилизацията беше спасена. Но без специалните ефекти всичко изглеждаше жалко и оставяше открити много проклети въпроси, които във филмите обикновено се избягват. Освен това не беше ясно с какво авторът мисли да запълни втория акт — всички негодяи бяха обезвредени още в първия.

Антрактът беше обявен доста интересно — на сцената излезе човек в химически костюм и закрещя в мегафона с глас, почти неразбираем заради противогаза:

— Antrax!!!

През антракта Стьопа изобщо не можа да се приближи до Сракандаев — той веднага отиде зад кулисите при артистите. Върна се на мястото си чак когато вдигнаха завесата и започна вторият акт, „пасивният“.

Декорите бяха други. Над сцената висеше лилава лента с надпис „United Qeerdom“. Под нея имаше истински „Астън-Мартин“, модел „Vanquish 12“, като на Сракандаев, само че без лампа. Зад него се полюшваше платнище с огромен бял лотос. Останалото пространство бе заето от скеле, изобразяващо многоетажния интериор, където се развиваше не много ясното сънувано действие.