Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 64

Десет хиляди ли зад гърба.

Други птици пеят в нощта.

Лапите пак са крадливи.

Какви бяха тия други птици и колко бяха десет хиляди ли, Стьопа не знаеше, понеже ги беше сложил само за красота. Но пък много добре знаеше какви са тия крадливи лапи.

Да се опитва да оплеви бурените на числото „43“ беше безполезно, беше го разбрал още в дните, когато разстрелваше панички и кутии с кефир на вилата, а после беше уволнил белязаните от злото служители. Да се натиква сам в бърлогата на Сракандаев беше още по-глупаво. Наглед всичко това му беше ясно. А ето че насмалко да попадне в самозаложения си капан. Изобщо не искаше да мисли какво щеше да стане, ако охраната на Сракандаев го беше задържала за проверка на документите…

Правилният път водеше в диаметрално противоположна посока. Какво всъщност правеше Сракандаев, като беше окачил в приемната си картината „Курската битка“? В пълно съответствие с учението на Бинга, той заздравяваше позициите на числото, на което служеше (след посещението в офиса му Стьопа вече нямаше никакви съмнения в това). Той трябваше да направи същото.

Беше стигнал близо до правилното решение, когато му хрумна да се прекръсти на „Гама-банк“. Но всичко това свърши само с едно — от пустотата на главата му се изтърси Магаренцето Седем цента („Защо магаре? Защо? — за стотен път си помисли Стьопа и за стотен път си повтори: — Не се разсейвай!“). Несполуката с проекта „Гама-банк“ не означаваше, че е порочна самата идея. Тя можеше да се въплъти в действителността по много начини.

„34“ може и да не можеше да се скрие в името на финансовата му структура, но пък можеше тайно да го сложи например в името на някое телевизионно предаване. Такова решение беше много по-мощно от енергетична гледна точка — да пусне заветното число по екраните беше все едно да го изпише с огромни цифри на небето.

След внимателно преценяване на вариантите Стьопа измисли нещо такова, че дори сам приятно се изненада. И колкото повече мислеше за новата си находка, толкова повече й се радваше. Трябваше обаче да бърза — времето не чакаше.

Напоследък Мюс му се цупеше и той се зарадва, че може да й покаже колко много цени помощта й.

— Мюсюс — каза й, — пак съм заникъде без тебе. Пикачу има идея за ново телевизионно предаване. Помниш ли онзи човек, дето ни измисли текста за рекламния щит на Рубльовското шосе? Циничния специалист? Можеш ли да го намериш, писенце? Очертава се голяма поръчка. Апропо, дай ми и подробна информация за него — работата е такава, че човек трябва да знае с кого работи.

Циничният специалист дойде на другия ден. Стьопа се беше запознал със справката, изготвена от Мюс, и вече изпитваше към него някаква смесица от уважение и отвращение, но впечатлението от срещата надмина всичките му очаквания.

Специалистът се казваше Малюта — як намусен тип с рехава ленинска брадичка (не просто като на козел, а именно ленинска, още повече че Малюта беше рано оплешивял). Носеше гащи от защитен плат и червен потник с надпис в кавички:

„Ghostmodenizm Rulez!“

Още в първата минута на разговора Малюта поиска десет хиляди долара аванс.