Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 62

След като няколко пъти мина с колата покрай „Делта-кредит“, Стьопа реши да проникне във враждебната територия. И за пръв път през живота си се дегизира.

От години в гардероба му събираше прах една прошарена брада, купена на пияна глава в един лондонски театрален магазин заедно с тубичка специално лепило. С нея той заприлича на чеченски полеви командир. Помисли малко и нахлузи дебел ръчно плетен пуловер а ла Хемингуей, с което окончателно затвърди приликата си със сепаратист в търсенето на жанра.

Може би тъкмо по тази причина охраната го пусна, без да го разпитва. За всеки случай Стьопа си носеше проспект на „Делта-кредит“ и кредитна анкета — в краен случай мислеше да се представи за пратеник на сибирски бизнесмени.

В приемната чакаха няколко души. Пред вратата на кабинета на Сракандаев седеше секретарка. Стьопа бързо седна на един фотьойл до външната врата, преметна крак връз крак и скри лицето си зад един поомачкан брой на „Коммерсант“ с голяма снимка на Березовски на първа страница.

Този камуфлаж не беше случайна импровизация. Стьопа знаеше, че в мозъка на всяка секретарка има област, близка по функции до определителя „свой — чужд“ в пунктовете на противовъздушната отбрана. Как точно работи този определител, нямаше представа, но знаеше как да го излъже. Това беше, така да се каже, фронтови опит — именно по този начин един луд, който знаеше точно къде е входът на Шамбала, цял ден се беше крил в собствената му приемна директно срещу бюрото на Мюс, която после изобщо не можеше да разбере откъде се беше взел при влизането на Стьопа.

— Ама все едно изскочи направо от въздуха — каза Мюс и разпери ръце. — Incredible Може пък наистина да знае къде е Шамбала, а?

Сега Стьопа държеше същия вестник, конфискуван от лудия от охраната (не знаеше кое точно пречи на вражеските радари — портретът на Березовски, името „Коммерсант“ или цялата икебана, така че реши да не рискува). Всичко стана точно както се надяваше: секретарката на Сракандаев вдигна очи към него, видя снимката на първа страница и веднага като че ли се замисли за нещо. Въпрос за целта на посещението не последва.

Стьопа оглеждаше приемната иззад вестника през миниатюрно японско монокулярче — и все едно обръщаше картите на някакъв адски пасианс. Всички сякаш бяха подредени. На стената имаше две картини — малка и голяма. И двете бяха на военна тема, според последната мода, но Стьопа бързо разбра какъв е истинският им смисъл.